Експерти: Високомерие и кадрови чистки при новата власт, съдебната реформа се бави

Смяната на ръководители в ключови държавни структури продължава с висока скорост. Само за ден стана ясно, че целият Съвет на директорите на "Българския енергиен холдинг" е освободен от енергийния министър заради забавени реформи и риск страната да загуби над един милиард евро. С поста си се раздели и шефът на "Агенцията за безопасност на храните", а ръководството на "Държавен фонд Земеделие" също беше сменено.

На този фон в правосъдната система темпото е значително по-бавно. На среща между правосъдния министър и членове на Висшия съдебен съвет беше очертан реалистичен график: изборите за професионалната квота във ВСС да приключат едва през втората половина на октомври, а изборът на нов главен прокурор да се случи най-рано през март догодина. Така амбициите за "бърза съдебна реформа" изглеждат все по-трудни за изпълнение.

Коларова: Смяната на хора не е реформа

Политологът проф. "Румяна Коларова" подчертава, че фокусът върху персонални смени в съдебната власт е погрешен. „Многократно вече беше заявено и констатирано, че смяната, персоналната смяна в съдебната система въобще нищо няма да реши. Значи това не е реформата“, заяви тя.

Според нея дори кадровите промени да се случат по-късно, това не означава, че междувременно не могат да се направят „съществени промени“ в процедурите и законодателството. „Институционалната промяна не се случва с промяна на правилата. Институционалната промяна се случва със промяна на успешната стратегия“, допълни проф. Коларова.

Като илюстрация тя посочва успеха на певицата "DARA", който според нея показва, че е възможно да се стигне до върха „без да имаш някакъв спонсор“, а чрез „много труд“. „Това, което за мен е интересно и аз много внимателно ще гледам, са успешните стратегии в съдебната система. До този момент успешната стратегия в съдебната система е ясна – трябва да бъдеш свързан с мрежата на брокерите на власт и трябва да им се отчиташ или да стоиш встрани и да не ги настъпваш“, каза още тя.

Асланов: Високомерие, надменност и риск от самозабрава

Социологът "Юрий Асланов" предупреди, че при всяка нова власт истинските ѝ характеристики се разкриват постепенно, но симптомите вече се виждат. „На лице са някои притеснителни симптоми от сега. Като високомерие, като надменност. Те често прерастват в самозабравяне. И оттам вече е много тънка граница до злоупотреба с власт“, коментира той.

По думите му новите правила за работа на парламента са „плод на едно голямо объркване, неразбиране за това в кои управленски сфери трябва да се бърза и в кои – не“. Асланов подчерта, че „Парламентът не е място за бързане. Там всичко трябва да бъде разточително, бавно, след много празни приказки и безсмислени дискусии. Те решиха там да бързат, вместо в другото място, където хората очакват бързи решения – правителството, изпълнителната власт“.

Според него управляващите се опитват „да се материализират като власт по-бързо, отколкото хората очакват решения“. „За известно време опаковката може да крие липсата на съдържание. Тоест пиарът да компенсира отсъствието на резултати. Но това продължава известно време“, добави Асланов. Той предупреди, че хората могат „бързо да се разочароват“, а обществената подкрепа „да прерасне в масово отрицание“. „Не очаквам чудеса. Дано да не се окаже така, че една стара олигархия е заменена с нова, а може би със същата, но с нов чорбаджия“, заяви той.

Славев: Моделът „не е наш човек“ убива професионализма

Политологът "Теодор Славев" коментира, че в България моделът за назначения в администрацията е смесен. „В България моделът, по който се правят назначенията в администрацията, е смесен. В някои държави доминиращ е този на така нареченото министърско доверие, тоест министърът напълно и неограничено може да сменя в изпълнителните агенции ръководствата. България е смесен модел, защото има конкурсно начало“, обясни той.

По думите му не е професионално да се сменят ръководители без ясен анализ на работата им, визирайки рокадата в "Българската агенция по безопасност на храните". Според него често действа логиката „не е наш човек“. „Тази логика през годините винаги е била прилагана в България по същия начин. И не е довело до това ние да имаме професионална и независима администрация“, подчерта Славев.

Съдебна реформа: дълга процедура и риск от „назначени“ кандидати

По темата за съдебната реформа Славев напомни, че дългата процедура за избор на нов състав на ВСС и главен прокурор е била известна още по време на предизборната кампания. „Аз бих разграничил нещата на две. От една страна е начинът, по който ще бъдат избрани хората от НС. Ако видим, че ние имаме толкова кандидати, колкото позиции трябва да бъдат избрани, означава, че избор няма и че те са назначени“, предупреди той.

Според него също толкова важно ще бъде как ще бъдат организирани изборите сред магистратите – дали ще има реално състезание и доверие в процеса, или ще се повторят старите практики.

„Говорещ“ срещу „работещ“ парламент и неизбежната конфронтация с „Възраждане“

Напрежението около новите правила за работа на 52-рото Народно събрание също беше обект на коментар. „В момента, без да знаят, управляващите избират между два модела на парламентаризъм“, каза проф. Коларова. Тя определи единия като „говорещ парламент“, в който има силна конфронтация, а другия – като „работещ парламент“, при който компромисите се постигат основно в комисиите.

„Това, което в момента те правят с процедурите, те рискуват да се стигне до принципна конфронтация. Ако те си мислят, че по някакъв начин с правилата могат да избегнат конфронтацията с "Възраждане", дълбоко се лъжат. И в най-консенсусния парламент "Възраждане" ще бъде радикално "не"“, предупреди тя.