Доверие в ЕС: Българите са по-оптимистични, но и по-песимистични

Днес, в сърцето на европейската политическа сцена, бяха представени данни от мащабно проучване на _Евробарометър_, поръчано от Европейския парламент. Резултатите разкриват сложна, но предимно положителна картина на отношението на европейските граждани, включително българите, към бъдещето на Общността. Според проучването, почти две трети от гражданите на ЕС (66 на сто) и значителна част от българите (59 на сто) гледат с оптимизъм на бъдещето на съюза. Тези цифри не са просто статистика, а отражение на усещането за стабилност и просперитет, което институциите на ЕС се опитват да изградят.

Показателно е, че половината от анкетираните българи и същият дял от останалите европейци изразяват положително отношение към самия Европейски съюз. Тази подкрепа не е само емоционална, но и прагматична. Мнозинството от гражданите както у нас (62 на сто), така и в останалата част от ЕС (72 на сто), признават, че действията на Брюксел оказват пряко влияние върху тяхното ежедневие, като за половината от тях това влияние е положително.

Ползите от членството и разликите в приоритетите

Един от най-важните аспекти на проучването е усещането за полза от членството в ЕС. За 58 на сто от българите и внушителните 73 на сто от останалите европейци, тяхната страна печели от това, че е част от Общността. Тук обаче се наблюдава интересна разлика в приоритетите. За почти половината от българите (47 на сто) основната полза се изразява в допълнителните възможности за намиране на работа, което е отговор, посочен от едва 25 на сто от другите участници. За тях най-важни са защитата на мира и подобряването на сигурността – един показател, който отразява геополитическите притеснения в региона и по света.

Вътрешни опасения и ролята на ЕП

Въпреки оптимизма за ЕС като цяло, проучването разкрива и известни опасения по отношение на вътрешното развитие на държавите. Почти половината от българите (49 на сто) са на мнение, че ЕС се развива в правилната посока, което е по-висок дял от средния за ЕС (42 на сто). Същевременно, обаче, 50 на сто от българите и 52 на сто от другите участници смятат, че собствената им държава не върви в правилната посока. Това раздвоение подчертава дихотомията между доверието в наднационалните институции и скептицизма към националните политики.

Що се отнася до бъдещето, 43 на сто от българските граждани (и 55 на сто от останалите в ЕС) очакват стандартът им на живот да остане без промяна през следващите пет години, докато 27 на сто от всички отговори изразяват откровен песимизъм.

Глобални предизвикателства и бюджетна прозрачност

Проучването акцентира и върху ролята на ЕС в справянето с глобалните предизвикателства. Мнозинството от българите (56 на сто) и още по-голям дял от останалите европейци (68 на сто) смятат, че ролята на ЕС в защитата срещу световните заплахи ще нараства. Почти всички анкетирани (81 на сто у нас и 90 на сто в ЕС) са единодушни, че държавите членки трябва да бъдат по-обединени пред настоящите общи предизвикателства.

Има и ясен призив за по-силен финансов гръбнак. 69 на сто от българите и 77 на сто от другите европейци подкрепят нуждата от по-голям европейски бюджет за финансиране на проекти. В същото време мнозинството (82 на сто у нас и 85 на сто в ЕС) са категорични, че предоставянето на европейски средства трябва да бъде обвързано със спазването на върховенството на закона. Резултатите също така показват, че повечето участници (58 на сто у нас и 55 на сто в ЕС) очакват прозрачност при разпределението на общия бюджет.

Проучването, което е проведено през май сред 1039 български граждани, подчертава, че въпреки някои различия, основните очаквания към Европейския съюз се коренят в защитата на мира, демокрацията и върховенството на закона. Тези теми, заедно с борбата с инфлацията и бедността, са сред основните приоритети, които гражданите искат да видят на дневен ред в работата на Европейския парламент. Това ясно показва, че българите, подобно на своите европейски партньори, виждат в ЕС не просто икономически съюз, а гарант за основните ценности, върху които е изградена Общността.