Днес, 19 октомври, Църквата почита св. Йоан Рилски Чудотворец, небесния покровител на българския народ. Според житието датата е свързана с пренасянето на мощите му в Средец, днешна София. На нея е и Денят на българския лекар.

Българите го почитат като най-великия си светец и закрилник на целия народ. Той основа Рилския манастир, най-известната обител в България, и стана негов пръв игумен.

Светецът е роден около 876 г. в Скрино, село в Осоговската планина край река Струма. Тази година се навършват 1150 години от рождението му и 1080 от успението му.

Според житието родителите му са били набожни хора и са го възпитали във вяра от малък. След смъртта им младият мъж раздаде имота си на бедни и болни, постъпи като послушник в близък манастир, а после стана монах.

По-късно напусна обителта, за да живее като отшелник. Направи си колиба на гола планина, постеше, молеше се и се хранеше с диви растения. Една нощ разбойници го нападнаха, пребиха го и го прогониха. Йоан се засели в дълбока пещера и прекара там 12 години.

Племенникът му Лука тръгна да го търси тайно от баща си, намери го и остана при него. Бащата, брат на Йоан, се ядоса и отведе сина си насила, а отшелникът се молеше на колене за спасението на момчето. На път към родното си село Лука бе ухапан от змия и умря. Бащата се почувства виновен и върна тялото при пещерата. Момчето бе погребано близо до нея по молба на Йоан, който редовно ходеше на гроба му.

След това светецът се оттегли в Рилската пустиня. Живееше в хралупата на огромен дъб, хранеше се с треви и бе сред зверове, без да вижда хора. Овчари го откриха и при него започнаха да идват хора с болни. Според житието много от тях са оздравели по молитвите му.

За да остане сам, Йоан се качи по-нагоре в планината, в просторна пещера до огромна скала. Там се бореше с изкушения и природни стихии, облечен в стара кожена дреха.

Цар Петър научи за него, поиска среща и му прати злато и плодове. Йоан прие плодовете и върна златото. Срещата отказа, но изпрати на царя писмо за това, което е нужно на него и на държавата.

Около отшелника се събраха последователи и построиха манастир. Първоначално храмът му беше в пещерата, където бе живял светецът. Преди смъртта си Йоан остави на учениците си писмен завет: „Новопокръстените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави“.

Той почина на 18 август 946 г., на 70 години. Монасите го погребаха в пещерата.

Според преданието десетилетия по-късно светецът се е явил на учениците си и е поискал мощите му да бъдат пренесени в Средец. При отварянето на гроба тялото е било нетленно и благоуханно, а мощите са пренесени с почести в града на 19 октомври. Оттогава паметта му се чества на тази дата.

В София мощите стояха първо в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, после в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През 12 век набожен и заможен българин построи каменна църква в чест на светеца и мощите бяха пренесени там. Около нея възникна манастир, където хората получаваха изцеление, утеха и подкрепа.

През 1183 г. София падна в ръцете на крал Бела ІІІ, чиито унгарци отнесоха мощите в столицата си Гран, днешния Естергом. Заради чудесата, ставали в Унгария, унгарците решиха, че мощите трябва да се върнат в родната земя на светеца. След 3 години ги върнаха в София с много дарове, а кралят украси ковчега със злато.

През 1195 г. цар Асен І тържествено пренесе мощите във Велико Търново, тогавашната столица. Днес те отново са в Рилския манастир.