Блокаж в КОНПИ: конфискацията на незаконно имущество спря заради липса на кворум

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) е практически в пълна парализа заради липса на кворум, което на практика блокира целия процес по завеждане на искове за конфискация. След оставката на 13 февруари на Антон Славчев, който изпълняваше функциите на председател, в състава на комисията останаха едва двама членове при предвидени по закон пет. Решенията обаче се вземат с минимум три гласа, което в момента е невъзможно.

Исковете за конфискация се предявяват само въз основа на решение на комисията. Сега такова решение не може да бъде взето, а това поставя под сериозен риск всички вече наложени запори и възбрани, с които се обезпечават бъдещи искове. Магистрати разказват, че вече има подадени искания от лица със запорирано имущество за вдигане на обезпечителните мерки, тъй като в законовия срок от три месеца не е предявен иск.

Ако съдът уважи подобни искания и запорите паднат, няма да има пречка въпросното имущество да бъде разпродадено. Впоследствие, дори КОНПИ да успее да заведе иск за конфискация, тя няма да може да претендира за активи, които вече не са собственост на проверяваното лице. Така блокажът на комисията се превръща в директен риск за ефективността на цялата система за отнемане на незаконно придобито имущество.

Процедурата по закон е ясна: след като прокуратурата уведоми комисията, че срещу дадено лице се води разследване за престъпления, включени в обхвата на конфискационния закон, КОНПИ започва проверка на имуществото. При установени несъответствия комисията може да поиска от съда налагане на обезпечителни мерки. След това в тримесечен срок тя е длъжна да предяви иск за конфискация. В момента този последен, ключов етап е блокиран, защото няма кой да вземе валидно решение за завеждане на делото.

Пълният блокаж на КОНПИ е пряко следствие от бездействието на парламента, който не е попълнил състава на комисията навреме. Още през март 2022 г. Сотир Цацаров напусна тогавашната обединена антикорупционна структура КПКОНПИ, която отговаряше и за конфискацията. Така тя остана с четирима членове, а неговият заместник Антон Славчев пое поста изпълняващ длъжността председател.

През следващата година КПКОНПИ беше разделена на два отделни органа – Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и новата КОНПИ. Славчев остана да ръководи и двата органа, а до избора на редовни членове в тях останаха и досегашните членове от КПКОНПИ – Силвия Къдрева, Пламен Йоцов и Антоанета Георгиева-Цонкова.

Междувременно Антон Славчев спечели конкурс за прокурор и малко преди закриването на КПК беше бързо разчистен пътят му да встъпи в Софийската градска прокуратура. Още през 2025 г. Силвия Къдрева беше избрана от ГЕРБ за член на Сметната палата. Така, след напускането на Славчев, в КОНПИ останаха само двама членове и кворумът падна под минимално изискуемия праг.

На този фон възникват редица тежки въпроси без публичен отговор: колко висящи дела по обезпечения на бъдещи искове са засегнати от изтичането на тримесечния срок, след като комисията е останала без кворум, и по колко от тях има реален риск съдът да отмени обезпеченията поради непредявен иск? Каква е общата стойност на активите, върху които са наложени тези мерки?

Не е ясно и по колко производства комисията вече е приключила вътрешната си проверка и остава само да бъдат предявени искове за конфискация, но това не може да се случи само заради липсата на трети глас. Открит остава и въпросът кой е последният предявен иск или подадена молба за обезпечение – кога е внесен, с каква цена и пред кой съд.

Общественият интерес е насочен и към това дали вече има отменени обезпечения заради непредявени в срок искове и на каква стойност са активите, за които запорите и възбраните са били вдигнати. Особено чувствителен е въпросът дали сред засегнатите има публично известни лица, обществени фигури или дела с висок обществен интерес, по които няма да се стигне до конфискация единствено защото КОНПИ няма кворум.

Докато парламентът не избере нови членове и не възстанови работоспособността на комисията, механизмът за отнемане на незаконно имущество остава блокиран. Това поставя под въпрос ефективността на антикорупционната политика и изпраща сигнал, че институционалните пропуски могат да обезсилят и най-строгите закони.