Сто общественици подписаха общо становище срещу закриването на Комисията по досиетата и искат правителството да оттегли законопроекта. Това съобщиха на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Сред подписалите са журналисти, юристи, историци и представители на неправителствени организации. Становището ще бъде изпратено до премиера.

Министерският съвет предлага до края на годината комисията да бъде закрита, а работата ѝ да премине към Държавна агенция „Архиви“. Пълното име на органа е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Законопроектът сега е на обществено обсъждане. Подписалите искат той да не стига до Народното събрание и изпълнителната власт да спре атаките срещу независимия държавен орган.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров каза, че промяната се представя като реформа, а е чисто закриване и тежък удар по свободата на словото и прозрачността. Според него в мотивите няма нито един конкретен пример за икономия и никакви сметки колко ще се спести. Администрацията, сградите и разходите остават, сменя се само кой контролира разкриването на досиетата.

Димитров напомни, че законът от 2006 г. беше приет с широк политически консенсус. Тогава парламентът създаде независим колективен орган, в който никоя политическа сила няма мнозинство. Сега той ще бъде заменен с един човек, председателя на ДА „Архиви“, когото назначава и освобождава министър-председателят. Депутатът предупреди, че разкриването на досиетата може да блокира заради неясния преходен режим и липсата на гаранции за непрекъснат достъп до архива.

„Истината за тоталитарното минало не принадлежи на правителството, не принадлежи на нито една партия. Тя принадлежи на българските граждани“, каза Димитров.

Адвокат Александър Кашъмов посочи, че още през 1997 г. Конституционният съд е постановил, че орган на изпълнителната власт не може да отговаря за отварянето на тези документи. Затова според него предложението на кабинета е противоконституционно. Европейският съд по правата на човека пък е приел по делото „Анчев срещу България“, че законът изцяло отговаря на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека.

Първият закон за досиетата е от 1997 г. След промените през 2002 г. до 2006 г. имаше законов вакуум.

Архивът на комисията е над 14 600 линейни метра документи и над 2,5 милиона регистрационни карти. За 18–19 години тя е взела 2836 решения, проверила е 540 000 души, установила е 22 000 и е обявила 18 000. Граждани и изследователи са подали 34 000 заявления.

Екатерина Бончева, дългогодишен член на комисията, каза, че голяма част от заявителите работят с архива и филмите в него. Излезли са много книги, а хората са научили неща, които са били скривани от тях до приемането на закона. Според нея сега има опит да се скрие минало, което се повтаря и днес.

Доц. Георги Лозанов определи закриването като симптом на победа на пропагандата над паметта. Той смята, че следващата стъпка ще бъде Закон за чуждестранните агенти и опит да се внуши, че Съветският съюз е бил по-добър от ЕС. Според Лозанов ДС е била част от паралелна власт, легална при комунизма, а същият модел днес се повтаря чрез силовите групировки.

„Достатъчно е може би да се извадят досиетата на убитите престъпни босове, за да станат ясни връзките между Държавна сигурност и цялата система“, каза Лозанов.