Васил Люцканов представя романа си „Сбогом, Лаврак“ в Поморие

През есента на живота, когато лодката на спомените се носи по бурните води на миналото, един български писател кани своите читатели да се сбогуват с миналото и да посрещнат бъдещето. Поетичната покана е отправена от Васил Люцканов, който на 12 септември 2025 г., петък, от 18:00 ч., ще представи новия си роман "Сбогом, Лаврак" в НЧ „Просвета 1888” в Поморие. Литературната среща ще предложи на почитателите на писаното слово вечер, изпълнена с "неочаквани морски истории", както самият автор приканва.

Събитието, което се очаква с голям интерес от местната културна общност, ще бъде модерирано от художничката Нели Тодорова. Книгата ще бъде представена от издателя Ана Боянова, която също е известна като поет, романист и музикант.

Творческото търсене на златната жила

Васил Люцканов е творец с дълбока следа в българската литература, а творчеството му е описвано от писателката Здравка Евтимова като търсене на самородно злато. По думите ѝ, Люцканов е като миньор, който търси и намира златна руда, за да извае от нея пръстен, чиято стойност далеч надхвърля цената на метала. Красивите бижута, които той създава, блестят с майсторството на занаятчията, оставяйки незабравими истории.

Евтимова подчертава, че разказите на Люцканов са едновременно "търсене, и намиране на златната жила на тъгата", но именно талантът и майсторството му придават истинска ценност на произведенията.

Това е майсторство, което писателят е изграждал през годините, публикувайки в почти всички авторитетни български издания, както преди, така и след 10 ноември 1989 г. Творби на Люцканов са се появявали в списания като "Родна реч", "Море" и "Съвременник".

През творческия си път той издава две книги с разкази и новели в ранните си години – "Обратни влакове" (1987) и "Порцелановото цвете" (1991). След 27-годишна литературна пауза Люцканов се завръща с още две книги: "Душите ни страдат красиво" (2022) и "Третото око на Едип" (2024), като отново доказва своето място в съвременната българска литература.

Прозрения за живота в "Сбогом, Лаврак"

В своя анализ на новия роман, д-р Добрина Топалова описва книгата като дълбоко лично повествование, което същевременно притежава универсален заряд. По думите ѝ, "Неизбежно е – времената едно по едно се оттичат и с тях имената ти от миналото – Лаврак, Аврал, Вълче." Тя отбелязва, че в романа остават само отпечатъци от житейската драма – от бунтовете на младостта и абсурдите на казармата до заплахите, преживени като разследващ журналист.

Романът разказва за завръщането на героя към родното Южно Море, след като е преминал през житейски изпитания, включително загубата на съпругата си и раздялата със синовете си. Д-р Топалова подчертава, че това завръщане е време за сбогуване с отминалите роли в живота, но и време за благодарност към тези, които остават – сина, бащата, човека на перото.

В "Сбогом, Лаврак" се разгръща дълбок монолог, който превежда читателя през есента на живота, отправяйки го към едно сакрално място – Черния плаж. Там времето сякаш спира, а миналото и настоящето се прегръщат. Според д-р Топалова, това е място за покой, където героят може да замълчи със себе си и да се излее пред Морето. Така се ражда книгата – като изповед, вдъхновена от ироничния диалог с героя от предишната творба на автора, Едип.

Въпреки натрупаната драма, творбата стратегически снижава патоса си, като дори и в най-трагичните моменти, житейската мъдрост изплува в "жизнеутвърждаваща усмивка". Вдъхновен от думите на библейския Йов и завета на рибаря барба Яни, героят на Люцканов посреща есента на своя живот със "светло смирение", като естествена част от битието, но и като предизвикателство.

Сюжетът отправя въпроса дали лодката на живота все още плава цяла по своя път, въпреки бурите и скалите, символизиращи трудностите. Романът на Васил Люцканов предлага не просто история, а дълбоко философско пътешествие в човешката душа, което се очаква с нетърпение от литературната общност.

• Литературна среща в Поморие
• Представяне на нов роман
• Васил Люцканов
• Роман "Сбогом, Лаврак"
• НЧ „Просвета 1888”