Догонваща дигитализация или задълбочаване на разделението? България пред ускорена трансформация през AI ерата

• Дигиталната интеграция в България значително изостава спрямо средния за ЕС. По актуалния индекс DESI 2023 страната е сред последните места по цифрови умения, внедряване на дигитални технологии в бизнеса и е-администрация. Има критичен недостиг на кадри и ниско ниво на дигитализация особено сред МСП и публичния сектор.
• Европейските програми и инвестиции предвиждат над 6,6 млрд. евро до 2027 г. за дигитален преход и иновации. Основни инструменти са Планът за възстановяване и устойчивост, „Цифрова Европа“, кохезионни фондове и инициативи на Horizon Europe и EIB, даващи достъп до ресурси за модернизация, дигитална инфраструктура и обучителни програми.
• Навлизането на AI и растящият хардуерен пазар ускоряват промяната. Генеративният AI и разширяването на полупроводниковата индустрия създават нови възможности за автоматизация, увеличават производителността, особено в производство, финанси, здравеопазване и образователния сектор. Това води до търсене на висококвалифицирани специалисти и “смяна на профила” на работната сила.
• Рискове от задълбочаване на цифровото разделение. Ако регионални администрации, МСП и нискообразовани групи не усвоят новите технологии, дигиталното неравенство може да се увеличи. Възниква опасност част от обществото да остане извън процесите на модернизация и иновации.

Движещи сили и замесени страни

• Европейски институции: Европейска комисия, Европейската инвестиционна банка, програми Horizon Europe и Digital Europe, които осигуряват финансиране, регулации и иновационна рамка (AI Act, DSA, DMA).
• Българска държава: Създава национални стратегии за дигитализация, реформи в образованието и електронното управление.
• Бизнес и стартъп сектор: Основни моторите на внедряване на AI, облачни решения и нов хардуер.
• Общество и работна сила: Крие потенциал, но и рискове от неравномерно усвояване на технологии и умения.

Възможни сценарии

• Реалистичен (инерционен растеж): България ускорява цифровизацията, производителността расте, но страната остава в долната половина на ЕС. Дигиталното разделение продължава, макар и с частични подобрения.
• Оптимистичен (скок в иновациите): Масиран AI и хардуерен прием в частния сектор, успешна употреба на европейски средства, модернизация на администрацията — България става регионален център за дигитални и AI услуги, иновационни хъбове, нови индустрии и повишен доход.
• Песимистичен (изоставаща периферия): Недостатъчна усвояемост, бюрократни пречки, недостиг на кадри — част от регионите и бизнеса изостават, цифровото разделение се задълбочава, новите инвестиции остават неоползотворени.

Възможни ефекти и препоръки

• Производителността и конкурентоспособността могат да се увеличат с бързи инвестиции в AI и обучения.
• Политиките следва да са насочени към интеграция на периферни региони, малкия бизнес и социално уязвими групи.
• Без целенасочени реформи рискът от дигитално неравенство ще доминира над икономическите ползи.
• Необходима е бърза модернизация на образование, квалификация, и дигитална инфраструктура.

Дисклеймер: Тази статия представлява аналитичен обзор на редакцията на BurgasMedia и отразява позицията на експертната група на база на актуални събития. Изложените изводи са хипотетични и не представляват прогноза. Редакцията не носи отговорност за бъдещи разминавания и приканва читателите да формират собствено мнение, опирайки се на проверени източници.