Военната ескалация в Близкия изток заплашва енергийните пазари и световната икономика

Военната ескалация между САЩ, Израел и Иран оказва изключителен натиск върху енергийните пазари. Въпреки че все още не са съобщени значителни прекъсвания в доставките, рисковете, свързани с Ормузкия проток, представляват заплаха за световната икономика, ако конфликтът продължи. Това е посочено в анализ на „Кофас Груп“ (Coface Group).

„Конфликт, ограничен до няколко дни или седмици, което е най-вероятният сценарий в момента, би трябвало да има ограничено въздействие. Ако обаче конфликтът продължи, неговото макроикономическо въздействие може да бъде значително и да премине отвъд въпроса за цените на енергията,“ смята Рубен Низард, ръководител “Секторни анализи“ в „Кофас Груп“.

„На първо място, за България това би могло да доведе до лек скок в цените на горивата, тъй като българските рафинерии и вносители купуват по международни котировки, а така ефектът се предава почти веднага към крайните цени. Блокирането на ключовите световни търговски пътища и повишението в цените на суровия петрол тип Брент непременно би довело и до по-високи логистични и транспортни разходи за българския бизнес", каза Пламен Димитров, управител на „Кофас“ за страната ни.

Другите рискове са свързани и с по-бавни доставки за търговията и индустрията. "Най-засегнатите сектори в българската икономика биха били транспорт, строителство, химическа промишленост, търговия на дребно и вериги супермаркети. Химическата промишленост е особено застрашена, тъй като през Ормузкия проток преминават над 20 на сто от критично важни за нея суровини като суров петрол, азотни и фосфатни торове, пластмаси, полимери и др.“, допълва Димитров.

Ударите на САЩ и Израел в Иран бележат важен поврат за енергийните пазари. При отварянето на търговията в понеделник сутринта цената на сорта Брент скочи с повече от 10 процента, което отразява по-скоро увеличението на геополитическата рискова премия, отколкото непосредствени и конкретни прекъсвания в доставките.

Преди тази ескалация пазарите на петрол бяха в голяма степен в излишък. Изобилието на предлагането, обусловено от производителите извън ОПЕК+ и бързото възстановяване на запасите, поддържаше цените под натиск (средно 68 долара за барел през 2025 г.). Конфликтът променя ситуацията, като отново въвежда значителна несигурност относно сигурността на доставките.

Основният риск е свързан с Ормузкия проток, през който преминават около 20 но сто от потреблението на петрол в световен мащаб и близо 30 процента от морските превози на суров петрол. Настоящите прекъсвания вече водят до по-високи цени.

Капацитетът за заобикаляне на този проток е ограничен и недостатъчен, за да понесе тежки сътресения. Продължителни или повтарящи се прекъсвания биха могли да изтласкат цената на сорта Брент до трицифрени стойности, с възможност да надхвърли пика от февруари 2022 г. (122 долара за барел) или дори рекорда от 2008 г. (147 долара за барел).

Въпреки че Иран не е водещият производител в региона, прекъсване на доставките от него би имало незабавен ефект върху и без това нестабилните пазари. С производство от над 3 милиона барела на ден и износ от почти 1,5 милиона барела - главно за Китай - прекъсването на доставките би принудило купувачите, особено в Азия, да се обърнат към по-скъпи алтернативи, което би увеличило натиска за повишаване на цените на петрола, смятат от "Кофас".

Освен доставките от Иран или възможното затваряне на Ормузкия проток, Иран може да нападне и нефтената инфраструктура в други страни от Персийския залив. Въздействието ще зависи от степента на щетите и продължителността на прекъсването, в контекст, в който резервният капацитет на ОПЕК+ - около 4 до 5 милиона барела на ден - остава ограничен и концентриран.

Залогът е много по-голям от самия петролен пазар. Ормузкият проток е от ключово значение и за транспортирането на втечнен природен газ (ВПГ), торове, индустриални метали (алуминий) и нефтохимикали. Освен това други стратегически точки, като Баб ел-Мандеб или Суецкия канал също могат да бъдат засегнати в случай на ескалация на конфликта в региона. Това може да доведе до увеличаване на разходите за превоз и застрахователните премии за морски транспорт. Това постепенно нарушаване на веригите за доставки създава нарастващ риск от недостиг и инфлационен натиск, особено за икономиките, които са най-зависими от вноса на енергия.

Според тях екстремен сценарий, при който цените на петрола останат над 100 щатски долара за барел, би предизвикал нов ръст в глобалната инфлация и вероятно би принудил централните банки да променят стратегията си, преминавайки от парично облекчаване към широко разпространено затягане. Продължително повишение на цените на суровия петрол тип „Брент“ с 15 щатски долара би могло да доведе до намаляване на глобалния растеж с около 0,2 процентни пункта и до увеличаване на инфлацията с близо 0,5 процентни пункта. В такъв контекст рискът от стагфлация - комбинация от слаб растеж и висока инфлация - отново би се превърнал в реална заплаха за световната икономика, със сериозни последствия за бизнеса и международната търговия.