Повече пари за отбрана в следващия бюджет на ЕС за 2028–2034 г. са задължителни заради Русия, заяви днес в София еврокомисарят по бюджета Пьотър Серафин. Земеделието и кохезията остават приоритет, добави той.

Европейската комисия предлага бюджет от 1,02% от брутния национален доход на ЕС. Лидерите ще го обсъждат на срещите си през ноември и декември, а Серафин очаква съгласие за параметрите му до края на годината.

Еврокомисарят откри форума „Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи“ в хотел „София Балкан Палас“. Той е част от двудневното му посещение в България. Организират го Представителството на ЕК в България, посолството на Република Полша в София и софийският офис на Европейския съвет за външна политика. В ресора на Серафин влизат още борбата с измамите и публичната администрация.

„Ние изготвяме бюджет за свят, който все още не съществува“, каза Серафин. Какво ще донесат следващите седем години, не знае никой, но за общите проекти, сигурността, конкурентоспособността, регионите и фермерите решенията трябва да се вземат сега. Според него задачата е да има ясни приоритети и достатъчно гъвкавост, ако обстоятелствата се променят. Ако това стане правилно, Съюзът ще има стабилност и предвидимост.

Войната в Европа и агресивният и безмилостен съсед Русия налагат повече инвестиции в отбраната, посочи еврокомисарят. Според него това е задължително за мира в Съюза и за сигурността по границите.

Конкурентоспособната и иновативна икономика изисква инвестиции и мащаб, които никоя държава не може да осигури сама. Целите на общата селскостопанска политика остават актуални, защото тя е решаваща за продоволствената сигурност, когато суверенитетът е застрашен, а зависимостите се експлоатират. „Можете ли изобщо да си представите Европа, зависима от доставки на храни от враждебни сили?“, попита Серафин.

Логиката на кохезията е още по-актуална, добави той. Конкурентоспособността, завършването на вътрешния пазар и цифровата надпревара изискват потенциала на всички региони и групи, включително на изоставащите. И двете политики трябва да се модернизират, за да даде всяко евро максимален ефект.

Между държавите има противоречия. Основният въпрос изглежда какво да се реже, а не какво да се направи заедно, каза Серафин. По-малкият бюджет не означава непременно спестени пари за данъкоплатците, защото инвестиции в конкурентоспособност, свързаност и сигурност пак ще трябват. Когато общо се прави по-малко, всяка страна ще трябва да поема повече сама, а някои проекти може изобщо да не се случат.

Евро, похарчено общо на ниво ЕС, носи повече полза от евро, похарчено поотделно по 27 начина, смята еврокомисарят. Без общи ресурси няма общи проекти, затова според него трябват повече, а не по-малко. Предложението на Комисията е Съюзът да прави повече с по-малък дял от общото благосъстояние.

Комисията беше предвидила резерви в бюджета за непредвидени ситуации, но част от тях вече отпаднаха при преговорите. Отказът от тях е политически избор на държавите, каза Серафин, но тогава те не бива да очакват извънредна реакция на ЕС при природни бедствия или криза в земеделието.

Ако държавите искат да харчат заедно, трябва да намерят и общ начин да финансират разходите. Темата е остро дебатирана и в България, и в други държави, а ако бюджетът ще плаща общи проекти, кохезия и селскостопанска политика, ще са нужни компромиси.

Данъкоплатците имат право на правилно и прозрачно харчене, а всяка държава трябва да се бори с корупцията и да прилага законите, подчерта еврокомисарят. При договарянето той изтъкна два елемента: максимален ефект от всяко евро и нито едно евро в неподходящи ръце.

Предишният бюджет беше приет през 2020 г. и възлизаше на 1,13% от БНД на Съюза. Към него бяха добавени 700 млрд. евро по инструмента NextGenerationEU.