България е почти последна в Европейския съюз по учене през целия живот. През 2025 г. само 6,1% от хората между 25 и 64 години са учили през последния месец — формално или неформално. Данните са на Евростат. Цитира ги статия на Института за пазарна икономика, подготвена от екипа на Бургаската търговско-промишлена палата.

Единствената страна с по-нисък дял е Гърция с 5,2%, а средната стойност за целия ЕС е 13,7%. Начело е Швеция, където учат 38,2% от възрастните, след нея са Дания с 31% и Финландия с 28,1%.

Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2026 г. сочи тревожен факт. 72% от възрастните в България не искат да се обучават. Причината не е цена, време или семейни ангажименти. Само 7% биха искали да учат, но ги спират точно такива пречки.

Безработицата е ниска, трудоспособното население намалява, а фирмите все по-трудно намират кадри, затова растежът не може да разчита само на повече заети, се посочва в статията. Технологиите, дигитализацията и изкуственият интелект бързо променят професиите. Знанията от училището или университета вече не стигат за цяла кариера. Затова предприятията трябва да се приспособяват към нови технологии, производствени процеси и бизнес модели.

Увеличаването на броя обучения само по себе си не е достатъчно, според анализа на ОИСР. Хората трябва да виждат практическа изгода: развитие, по-висока производителност, сигурност на работното място или възможност да сменят професията.

У нас вече текат големи програми за професионални и дигитални умения с публични пари, затова според авторите въпросът е не колко души са минали през курс, а какъв е резултатът след него. За бизнеса стойността на обучението се мери с умения, които могат да се приложат в реалната работа, а публичното финансиране може все повече да се обвързва с резултати, придобити умения, намиране на работа, производителност.

Работодателите трябва по-активно да участват в определянето на съдържанието на програмите за обучение на възрастни, за да отговарят те на нуждите на предприятията. Мотивацията за учене расте, когато човек ясно вижда, че новото умение води до по-добра работа, по-високо заплащане или израстване.

От палатата посочват като едно от най-големите предизвикателства промяната в нагласата, че с дипломата образованието приключва. Демографията не позволява недостигът на кадри да се запълни само с нови работници. Затова икономиката ще зависи от качеството на хората, с които разполага. Ако изоставането се преодолее, фирмите ще станат по-конкурентни и по-производителни.