Подводни тунели: Революционен модел за развитие на острови

Местните власти в Шетланд предприемат смело инженерно решение, черпейки вдъхновение от опита на Фарьорските острови – изграждане на подземни транспортни артерии, които могат да трансформират икономическата и социалната динамика на архипелага.

Акселу Йохансен, министър-председателят на Фарьорските острови, категорично заявява пред Би Би Си, че инвестициите в инфраструктура представляват стратегически подход към регионалното развитие. Неговата страна е изградила внушителна мрежа от 23 тунела, свързващи 18 острова, включително четири подводни маршрута.

Най-впечатляващият сред тях е 11,4-километров тунел, съединяващ остров Стреймой с два бряга на fjord на остров Ейстуройр. Съоръжението включва уникален подводен кръговен кръстопът и достига максимална дълбочина от 187 метра под морското равнище.

Ключови индустриални експерти като Ан Андерсон от Scottish Sea Farms подчертават критичната необходимост от модернизация. Компанията, която произвежда четвърт от шотландския лосос, вижда в тунелите потенциал за икономическо съживяване.

Техническите експерти като Анди Слоан от инженерната фирма COWI вярват, че шотландските острови могат директно да възпроизведат фарьорския модел. Използваната технология "пробивай и взривявай" позволява ефективно изграждане на подземни комуникации.

Местните власти в Шетланд вече са инвестирали 990 000 лири във feasibility study за изграждане на тунели към четири острова: Унст, Йел, Бресай и Валсей. Водещият сценарий включва финансиране чрез заеми и такси, подобно на фарьорския модел.

Професор Ерика Хейфийлд от Университета на Фарьорските острови анализира социалните ефекти, като подчертава възможността хората да живеят в по-малки селища, запазвайки пълноценна връзка с централните икономически зони.

Ръководителят на общинския съвет Ема Макдоналд вижда тунелите като трансформационна възможност за архипелага, който вече е дом на единственото космическо пристанище във Великобритания и процъфтяваща риболовна индустрия.

Местни жители като Пат Бърнс първоначално скептично са гледали на проекта, но постепенно осъзнават потенциалните ползи – по-надеждни доставки, по-добра свързаност и икономически перспективи.

Понастоящем Шетланд разчита на остаряла ферибоатна система с 12 плавателни съда на средна възраст 31,5 години, които годишно превозват около 750 000 пътници при разходи от 23 милиона лири.

Експертите подчертават, че тунелите не само ще подобрят транспортната свързаност, но и могат да станат модел за други острови в Шотландия и извън нея, демонстрирайки иновативен подход към регионалното развитие.

Макар финалната стойност на проекта все още да не е определена, местните власти са оптимистични относно неговата осъществимост и потенциален икономически ефект.