България трябва да се стреми на първо време към постигане на фискална консолидация. В дългосрочен план страната следва да се справи с натиска върху фиска, произтичащ от разходите за отбрана, зеления преход, застаряващото население и необходимостта от инвестиции, включително чрез засилване на усилията за намаляване на неформалната икономика и спазването на данъчните задължения. Това са сред водещите заключения и препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към България, които се съдържат в публикуваното днес „Икономическо изследване на ОИСР за България 2026“. Документът ще бъде представен на специално събитие в Гранитна зала на Министерския съвет от премиера в оставка Росен Желязков и генералния секретар на ОИСР Матиас Корман.  

В изследването се посочва, че процесът по сближаване на доходите в страната с тези в развитите икономики в ОИСР продължава, макар с по-бавни темпове спрямо други държави от региона, а разликата в производителността се запазва сравнително голяма. Авторите му смятат, че след период на продължителна политическа несигурност, България има възможност да предприеме по-активи реформи за стимулиране на растежа, да подобри употребата на инвестираните европейски средства и не на последно място да се възползва от членството си в еврозоната. 

В обзора се набляга и върху бързо застаряващото население, на фона на свитото предлагане на работна ръка заради изходящата миграция, макар през последните години нетната миграция да е вече положителна. 

За икономиката на България се казва, че поддържа относително бързи темпове на растеж, водена от силното покачване на реалните възнаграждения и ниските реални лихвени проценти, на фона на пълноправното членство на страната в еврозоната от 1 януари 2026 година. 

Икономическият растеж на България, според официалната информация, следва да се ребалансира постепенно от потребление към инвестиции. В ранната фаза членството на страната в еврозоната трябва да се управлява внимателно, обръщат внимание от ОИСР, организация, според която постигането на благоразумна фискална траектория ще се нуждае от консолидация през идните години и в дългосрочен план, поставяйки пенсионната система на устойчива основа и с подобряването на приходите, включително чрез подобрено правоприлагане и придържане към данъчното законодателство. 

За финансовата система на България се посочва, че тя остава стабилна и кредитирането като цяло се задържа ниско, независимо от наблюдавания през последните години ускорен ръст при кредитирането на домакинствата. 

Относно прогнозирания за България икономически растеж от ОИСР се придържат към предходна прогноза за реален ръст на БВП от 3 процента през 2025 година и 2,6 процента през 2026 година. От Организацията вече смятат, че икономическото развитие ще се определя основно от заложеното постепенно ребалансиране на стопанството от потреблението към движен от инвестициите модел. Очаква се ръстът при заплатите да се забави, а усвояването на европейските средства да се засили. 

България е страна, която е сравнително по-слабо изложена на риск от покачващото се търговско напрежение, се посочва още в икономическия обзор на ОИСР. 

Частните инвестиции и производителност биха могли да бъдат насърчени чрез подобряването на бизнес средата и с отстраняването на пречките пред създаването на нов бизнес, по-ефективна подкрепа за частния сектор и иновациите, засилване на конкуренцията и на борбата с корупцията, препоръчват от организацията в доклада за България. 

В частта за инвестициите от ОИСР заявяват, че те са сравнително ниски, а преките чуждестранни инвестиции са насочени предимно към услугите и жилищните имоти. И макар секторът на услугите да се представя относително по-добре, то производствената сфера е доминирана от микро и малки фирми, съсредоточени върху дейности с ниска добавена стойност. Ниско е и нивото на иновациите и употребата на нови технологии. Затова от ОИСР изтъкват необходимостта от набор от структурни реформи, които да подобрят привлекателността на страната за чуждите инвеститори, да подобрят бизнес средата и склонността към иновиране, както и да подкрепят усилията в борбата срещу корупцията. 

В доклада на ОИСР за България се анализират и действията на властите в страната за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Заключението е, че емисиите парникови газове намаляват, но остават високи. По-ясният план за поетапно премахване на въглищата от енергийния микс, реформите в данъчното облагане на превозните средства и горивата и ускоряването на инвестициите в електропреносната мрежа биха подкрепили страната в баланса между постигане на по-голямо намаление на емисиите от парникови газове и гарантиране на енергийната й сигурност, според доклада.

В него се изтъква също, че резултатите на страната в сферата на образованието остават слаби. От ОИСР обръщат внимание върху започнатите образователни реформи за подобряване на резултатите, препоръчвайки още увеличения на заплатите на учителите и предприемането на реформи и в други сфери.

България се очаква да приключи процеса си на интеграция към ОИСР през 2026 година, с което да постигне и този национален приоритет след членството си в еврозоната.