От началото на годината до началото на октомври България е продала в чужбина нетно 3,5 тераватчаса електроенергия, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Година по-рано за същия период износът е бил 2,16 тераватчаса, тоест сега е с 62% по-голям. Нетен износ означава, че страната е продала навън повече ток, отколкото е купила. Ръстът се дължи най-вече на възобновяемите източници (ВЕИ) и на батериите.

Производството на ток у нас е нараснало с 12,24%, а потреблението с 8,45%. Централите на ВЕИ са произвели 11,5 тераватчаса, близо 34% повече на годишна база, и на тях се падат близо 80% от ръста на цялото производство.

Батериите събират евтиния ток през деня и го отдават в часовете с по-високо потребление и цени. От началото на годината до 4 октомври към системата са върнали 1720 гигаватчаса при едва 190 гигаватчаса година по-рано, тоест над 9 пъти повече.

Заради ниския Дунав 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ работи с ограничена мощност, а на 8 октомври 6-и блок влезе в планов ремонт. Същия ден в ранния следобед фотоволтаиците са произвеждали близо 4300 мегавата при потребление на цялата страна 4100 мегавата, а батериите са се зареждали с над 4000 мегавата за вечерните часове.

През лятото продължителните горещини и ниският Дунав ограничиха ядреното и водното производство в региона. България остана нетен износител и в някои периоди цените у нас бяха по-ниски от тези на съседните пазари. Председателят на АПСТЕ Никола Газдов казва, че при съседите цените са били високи, а токът недостатъчен. Причината са ограничените им атомни централи и скъпият природен газ. У нас обаче се произвежда и съхранява все повече собствен ток.

„Слънцето и батериите увеличиха значително енергийната сигурност на България в условията на една от най-тежките енергийни кризи“, каза Газдов. Според него така цените за домакинствата и бизнеса стават по-конкурентни, а страната получава по-силни позиции на регионалния пазар.

Успехът се опира на слънчевите централи, батериите и АЕЦ „Козлодуй“. От 2020 г. фотоволтаичните мощности са се увеличили с около 600% и вече са близо 7 гигавата. Системите за съхранение наближават 6 гигавата и 17 гигаватчаса. По оценка на АПСТЕ след 2020 г. във фотоволтаици, батерии и съпътстващи съоръжения са вложени около 7 млрд. евро.

Развитието на вятърната енергия на практика е спряло и след 2013 г. в България няма нов голям вятърен парк. Вятърните мощности у нас са едва 716 мегавата, в Румъния са над 3,5 гигавата, а в Гърция над 6 гигавата.

През зимата слънчевото производство спада, а потреблението расте. Вятърът има различен дневен и сезонен профил от слънцето, допълва го и може да дава много ток и през зимните месеци. Газдов смята, че успехът не е достатъчен и че страната трябва да привлече инвестиции и във вятърни централи, за да има евтин местен ток и през зимата.

Според АПСТЕ до 2030 г. частните инвестиции във вятърни централи и съхранение могат да надхвърлят 4 млрд. евро. Те са възможни, ако институциите осигурят предвидими правила и премахнат излишните административни пречки, включително за проекти извън зоните за ускорено развитие на ВЕИ. „За целта не са нужни нови субсидии, а ясни правила и реално облекчаване на процедурите за изграждане на нови мощности“, каза Газдов.

От асоциацията очакват резултатът да е повече местен ток, по-голяма конкуренция и по-достъпни цени за домакинствата и бизнеса.