Младите се бунтуват срещу „тихата агресия“ на работното място: Резултати от изследване

Делът на младите, които се противопоставят на „тихата агресия“ на работното място е двойно по-голям от тези на по-възрастните, посочиха експерти по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.

Резултатите от изследването представиха Ангел Лазаров – основател на Института по невро-лингвистично програмиране (НЛП) и инициатор на изследването за разпознаване и превенция на „тихата агресия“, Радослава Кроснева - HR директор, член на борда на ICF за България, ментор и коуч; партньор в инициативата и Дивил Кулев - социолог и изпълнител на изследването.

Проучването е направено онлайн чрез анкета със самопопълване с участието на1002 респонденти на възраст от 18 до 65 години. От анкетираните 86,1% са работещи, 1,9% - студенти или ученици, 3,9% - домакини или майки в отпуск по майчинство, 3,9% - пенсионери, 4,2 % - неработещи.

Анкетата е насочена към взаимоотношенията в семейство и приятели, партньорски взаимоотношения и взаимоотношенията на работното място.

"Тихата агресия" е такова явление, чрез която нарушаваме границите на другия или съответно на нас ни ги нарушават, каза Ангел Лазаров. По думите му този вид агресия се случва чрез скрит натиск, който не изглежда като конфликт и затова е много трудно разпознаваема. Оставя хората объркани, с усещането, че нещо не е наред, посочи той.

При „тихата агресия“ хората не казват директно какво искат, какво могат и какво не могат да направят, използват намеци и шеги, наизказвани очаквания, игнориране и вина, обясни той.

Оказа се, че в работна среда явлението "тиха агресия" е най-разпространено и има най-висока цена, посочи Ангел Лазаров.

Ако при 45-55 годишните делът на тези, които се противопоставят на негативни процеси на работа, е 33%, то при младите хора този дял е над 60%. Младите по-малко се поддават на така наречената „тиха агресия“ и внушенията, които се опитват да им направят чрез нея, каза социологът Дивил Кулев при представяне на резултатите от анкетата.

Според данните от изследването на въпрос „Колко често ви се случва на работа да ви поставят нова спешна задача без оглед на другите ви задачи?“ 52% от анкетираните са отговорили „често“, 24% - „рядко“, 17% - „постоянно“ и 7% - „никога“. На въпрос „Колко често ви се случва на работа да ви прекъсват или игнорират мнението ви?“ 45% от анкетираните са отговорили „често“, 39% - „рядко“, 7% - „постоянно“ и 9% „никога“.

На въпрос „Когато колега/ръководител нарушава професионалните ви граници (например - пише след работно време, иска лични услуги и др.), вие постъпвате като: 13% от анкетираните са отговорили „отказвам ясно“, 25% - „правя го, но се чувствам използван“, 13% - „кипва ми отвътре, но не показвам нищо“, 17% - „избягвам да отговарям“, 22% - „обяснявам границите си“, 16% - „приемам, че така е навсякъде“, 7% - „друго“.

Доста по-малък дял от хората „отказват“ или „поставят граници“ колкото в личните отношения, каза Кулев.

По-голям е процентът на жените, които са отговорили, че им поставят нова спешна задача, посочи той.

Характерно за по-младите е, че много малък процент от тях се чувстват виновни за неща, които не са направили. Но колкото по-млад е един човек, толкова по-често получава и на работното място непоискани съвети и оценки, саркастични забележки. Младите често са прекъсвани, игнорира се мнението им, по-възрастните им колегите присвояват техни идеи. Като цяло, младите са много по-склонни да обръщат внимание на подобни проблеми на работното място, посочи Кулев.

Хората са доста открити, що се отнася до близкия кръг, коментира той. На въпрос „Колко често ви се случва в семейството или в приятелския кръг да ви дават непоискани съвети и оценки за житейските отговори?“ 50% от анкетираните са отговорили с „често“, 29% - „рядко“, 14% - „постоянно“ и 7% - „никога“.

На въпрос „Колко често ви се случва в семейството или в приятелския кръг да ви карат да се чувствате виновни за неща, които не сте направили?“ 43% от анкетираните са отговорили „често“, 36% - „рядко“, 13% - „никога“ и 8% - „постоянно“.

На въпрос „Колко често ви се случва в партньорска връзка партньорът да ви наказва с емоционална дистанция?“ 36% от анкетираните са отговорили „често“, 37% - „рядко“, 21% - „никога“ и 6% - „постоянно“.

На въпрос „Колко често ви се случва в партньорска връзка партньорът да ви следи профилите ви и коментира кой ви е писал или да ви проверява телефона/съобщенията?“ 23% от анкетираните са отговорили „често“, 34% - „рядко“, 39% - „никога“ и 4% - „постоянно“.

В отговор на питане как реагират хората, когато някой от семейството нарушава личното им пространство: 49% са отговорили „Казвам директно, че не ми харесва“, 13% - „мълча, но се чувствам зле“, 13% - „кипва ми отвътре, но не показвам нищо“, 7% - „правя същото в отговор“, 21% - „опитвам се да обясня защо е важно за мен“, 13% - „отдръпвам се емоционално“, 5% - „друго“.

На въпрос „Когато някой от семейството ви нарушава личното пространство (напр. чете SMS-ите ви, влиза без да почука и др.), вие: 43% от анкетираните са отговорили „Казвам веднага, че не ми харесва“, 15% - „Мълча, но губя доверие“, 10% - „Кипвам отвътре, но не показвам нищо“, 8% - „правя същото“, 29% - „Опитвам се да обясня как се чувствам“, 8% - „Приемам, че „така е нормално“, 4% - „друго“.

Влиянието върху жените е по-силно, отколкото при мъжете, коментира Кулев.

Интересно е, че жените по-рядко са наказвани с емоционална дистанция спрямо мъжете, това „оръжие“ е по-характерно за жените, отколкото мъжете, коментира той.

Мъжете по-рядко следят и коментират кой е писал в профилите на жените, докато жените по-често използват това като начин на влияние върху мъжете. В партньорската връзка статистически поведението и на по-млади и по-възрастни е доста сходно, каза той.

По думите на социолога Дивил Кулев „тихата агресия“ е нещо като социален феномен. Иска ни се или – не, тя е доста приемлива за обществото, случва се много често. Едва ли не я приемаме за нещо нормално, каза той.

Според него цялото внимание е насочено към „истинската“ агресия като някой да удари някого, силен психологически тормоз. Но данните от изследването показват, че тези „леки“ форми също оказват доста голямо влияние, каза Кулев.

Примери за тихата агресия в офиса са индиректни системни поведения, които подкопават доверието, психологическата безопасност, каза Радослава Кроснева. Като пример тя посочи прекъсвания по време на срещи, говорене зад гърба, шеговит сарказъм, внезапно спускане на спешни задачи, внушение на вина. За съжеление, обаче, това не е еднократен инцидент, а нещо, което се повтаря и става норма, коментира тя.

Тя цитира данни от изследване на “Gallup” , според които последствията от „тихата агресия“ са 18% спад на продуктивност, 23% спад на печалба и 43% от текучеството се дължи на тихата агресия.

Честата смяна на приоритети в една компания също е вид тиха агресия, води до прегаряне у служителите и съответно до текучество. Защото има натиск, хората работят в паника, започват да компрометират качеството, носят работата си вкъщи. Друг пример за „тиха агресия“ е кражба на идея. Когато човек представи идея и друг я вземе и представя като своя, този човек, който има идея, спира да споделя, защото вече не вижда смисъл, посочи Кроснева.

Тези поведения са нормализирани в нашето общество. Но независимо от това, човекът усеща неясно тягостно напрежение, посочи Ангел Лазаров.

Понякога „тихата агресия“ се проявява под формата на грижа. Пример за такъв тип агресия в партньорска връзка е, че „няма спор, вечерта е тиха“, но няма близост.

По думите му, когато това се повтаря, човек започва да се съмнява в себе си и решава, че няма смисъл да говори, престава да изказва мнение, отдръпва се. Губи доверие в партньора, в приятелския кръг, семейството и колегите.

Това има социална цена, защото когато хората виждат, че няма смисъл да изказват мнения, се появява нагласата „нищо не зависи от мен“, каза Лазаров.

Според него този навик се пренася от екипа у дома, във взаимоотношенията към социума и към институциите. Получава се порочен кръг.

За да се излезе от него, е нужно първо разпознаване, второ – поставяне на граници, и трето – честен разговор, смята Ангел Лазаров.