Икономисти предупреждават: Инфлацията в България тепърва ще се ускорява

След година на относително успокояване на цените, инфлацията в България отново набира скорост и редица икономисти предупреждават, че по-тежкото тепърва предстои. Данните за първите месеци на 2026 г. показват рязко ускоряване на ръста на цените, докато официалните прогнози остават сравнително умерени и това засилва опасенията, че реалният инфлационен натиск се подценява.

Официалните прогнози изглеждат "спокойни", но рисковете растат

Според пролетните макроикономически прогнози на европейски и местни институции, българската икономика се очаква да нарасне с около 2% през 2026 г., а инфлацията постепенно да се стабилизира около 4–4,5% годишно.

Българската народна банка в последния си "Икономически преглед" посочва базисен сценарий, при който годишната инфлация в края на 2026 г. достига около 4%, а средногодишната – около 3,7%, с плавно забавяне към 2027–2028 г.

Същевременно в алтернативни – неблагоприятни и силно неблагоприятни – сценарии централната банка сама признава, че инфлацията може да се окаже чувствително по-висока – с над 1 процентен пункт през 2026 г. и с над 3 процентни пункта през 2027 г. спрямо базовия сценарий, ако външните шокове и вторичните ефекти по веригите на доставки се засилят.

Анализ на независим изследователски център за инфлационните тенденции също подчертава, че консолидираната прогноза на официалните институции за 2026 г. е "с висок риск да бъде надвишена", което потвърждава усещането на бизнеса и домакинствата, че цените растат по-бързо от очакваното.

Статистиката показва по-рязко ускоряване от очакваното

Последните данни на Националния статистически институт очертават тревожна картина: след период на забавяне през 2025 г., инфлацията отново се ускорява, като експресните оценки за април 2026 г. показват годишен ръст на цените от над 7% – спрямо около 4% месец по-рано.

Предварителните оценки на Евростат за същия период поставят България начело в негативната класация по ръст на цените в еврозоната, с годишна инфлация над 6%, докато средното за валутния съюз остава значително по-ниско.

Особено показателна е структурата на поскъпването: най-бърз ръст се отчита при "Транспорт", "Облекло и обувки" и "Хранителни продукти и безалкохолни напитки", което директно удря ежедневния бюджет на домакинствата. При транспорта ръстът за месец надхвърля 10%, при облекло и обувки – близо 8%, а при храните – над 2%.

Данните показват и ускоряване на т.нар. базисна инфлация – при стоките и услугите извън енергията и храните, което подсказва, че инфлационният процес вече е "заложен" по-дълбоко в икономиката и няма да се изчерпи само с отшумяването на енергийните и външните шокове.

Икономисти: "По-висока инфлация през 2026 г. е почти сигурна"

Все повече икономисти предупреждават, че официалните сценарии за умерено поскъпване може да се окажат прекалено оптимистични. В телевизионни интервюта и анализи се очертава консенсус, че инфлацията през 2026 г. ще бъде по-висока от тази през 2025 г., особено в сегмента на храните и услугите.

Икономистът Владимир Сиркаров например подчертава, че "у нас има сериозно покачване на цените", като "най-ключово са хранителните стоки", а силен инфлационен натиск вече се наблюдава и по линията на "ресторани и туризъм". Според него, дори краткотрайното "затишие" в началото на годината не променя тенденцията към по-висока инфлация през 2026 г. спрямо предходната година.

Други експерти са още по-категорични и говорят за "болезнено разкритиe" – че реалната инфлация може да се окаже по-висока от официално представяната. Те отбелязват, че домакинствата усещат значително по-силен ръст на цените на храни, услуги и наеми, отколкото показват агрегираните индекси, а "няма как цялото население да бъде компенсирано за скока в цените".

Фискалният съвет и други експертни органи също предупреждават за риск от сценарий с "по-висока инфлация и по-слаб растеж" – т.е. реална стагфлация. В песимистичен сценарий икономическият растеж може да се свие до около 1% за годината, докато инфлацията надхвърли 5%, което би ударило едновременно доходите, заетостта и публичните финанси.

Фактори, които ще тласкат цените нагоре

Основните двигатели на бъдещото ускоряване на инфлацията в България са няколко и повечето от тях вече действат.

Първо, външната среда остава изключително нестабилна: енергийният шок, провокиран от продължаващия конфликт в Близкия изток, продължава да държи високи цените на горивата и транспортните разходи. Това пряко се пренася върху крайните цени на стоки и услуги у нас.

Второ, вътрешното търсене се засилва на фона на повишени заплати, недостиг на работна ръка и растящи разходи за труд. Бизнесът прехвърля значителна част от тези разходи към потребителите, особено в секторите "ресторанти, хотели и туризъм", където маржовете бяха компресирани през последните години.

Трето, предстоят промени в осигурителната тежест и данъчни корекции, които според финансови анализатори ще имат допълнителен инфлационен ефект, особено ако бъдат съчетани с по-високи административно определяни цени (такси, услуги, комунални разходи).

Четвърто, ефектът от въвеждането на еврото – макар официално да се оценява на "само" 0,3–0,4 процентни пункта – може да се окаже по-силен на психологическо ниво. Исторически опит от други страни показва, че част от бизнеса използва такива преходи, за да "закръгли" цените нагоре.

Какво означава ускорената инфлация за домакинствата и бизнеса

За домакинствата ускорената инфлация означава реално обедняване, ако доходите не успяват да догонват ръста на цените. Най-силно засегнати са уязвимите групи – пенсионери, нискодоходни работници и многодетни семейства, за които разходите за храна, транспорт и жилище заемат основната част от бюджета.

Ръстът на цените на храните и услугите "изяжда" спестяванията и поставя под въпрос способността на домакинствата да обслужват кредити, особено при възможно покачване на лихвените проценти, ако Европейската централна банка продължи затягането на паричната политика.

За бизнеса по-високата инфлация означава по-голяма несигурност при планирането, по-високи разходи за суровини, енергия и труд, както и по-голям натиск върху цените към крайните клиенти. Малките и средните предприятия са особено уязвими, тъй като имат ограничен достъп до финансиране и по-трудно прехвърлят разходите към клиента, без да изгубят пазарен дял.

В макроикономически план комбинацията от забавящ се растеж и ускоряваща се инфлация може да доведе до по-ниски инвестиции, по-слабо потребление и риск от по-продължителен период на стагфлация, в която стандартът на живот на населението ерозира, а социалното напрежение нараства.

Има ли инструменти за овладяване на инфлацията?

Икономистите са сравнително единни, че решения срещу инфлацията има, но "няма кой да ги приложи достатъчно последователно". Сред ключовите мерки се посочват по-строга фискална дисциплина, ограничаване на разходите с ниска ефективност и по-добро таргетиране на социалните помощи.

Необходимо е също да се подобри конкурентната среда – особено в сектори с висок регулаторен натиск и ограничен брой играчи, където рискът от картелни практики и "тихо" надигане на цените е по-голям.

От монетарна гледна точка задачата е сложна: България е във валутен борд и не разполага с независима лихвена политика, а до голяма степен следва курса на Европейската централна банка. Това означава, че инструментите за борба с инфлацията се концентрират основно в сферата на бюджета, структурните реформи и надзора върху пазара.

Въпросът е дали политическата система ще успее да понесе цената на непопулярни мерки – от орязване на неефективни разходи до по-строг контрол над злоупотребите – преди инфлацията да се превърне в траен проблем, който подкопава доверието в институциите и перспективите за догонващо развитие.

На този фон предупреждението на икономистите звучи ясно: "Инфлацията в България тепърва ще се ускорява, ако не бъдат взети навременни и последователни мерки". В противен случай страната рискува да се върне към спирала на високи цени, нисък растеж и нарастващо социално напрежение.