Промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух минаха на второ четене в Народното събрание. Те определят кой прилага два регламента на ЕС за веществата, които разрушават озоновия слой, и с какви правомощия. Окончателното гласуване беше предвидено за днешното заседание.

Глобата за физическо лице, което сервизира или поддържа хладилни, климатични и термопомпени инсталации, противопожарни системи и пожарогасители с озоноразрушаващи вещества без документ за правоспособност, е 511,29 евро. Имуществената санкция е 1022,58 евро. Преди промяната наказанията бяха 511,29 евро (1000 лв.) глоба и 1 023 евро (2000 лв.) имуществена санкция.

Вижте също: Парламентът гласува днес окончателно промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух

Промените засягат Регламент (ЕС) 2024/590 и Регламент (ЕС) 2024/573. Законът посочва отговорните органи и техните правомощия, а за нарушенията по двата регламента създава нова система за контрол и санкции. Санкциите са разделени по видове нарушения и по закон трябва да са съразмерни, възпиращи и приложими от органите.

Контролът по Регламент 2024/590 е разпределен между няколко институции. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отговаря за хлорфлуорвъглеводородите, бромохлорвъглеводородите и ненапълно халогенираните хлорфлуорвъглеводороди. Метилбромидът, който се използва за карантина, обработка на пратки преди износ и спешна употреба в селското стопанство, е под надзора на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено лице. За халоните за критични нужди отговаря министърът на отбраната или министърът на транспорта и съобщенията, или оправомощени от тях лица, според компетентността.

Законът определя и сертифициращи органи. Сертификат ще трябва да имат физическите и юридическите лица, които монтират, ремонтират, поддържат, сервизират, възстановяват или извеждат от експлоатация оборудване с флуорсъдържащи парникови газове и техните алтернативи.

„За“ гласуваха „Прогресивна България“ и ДПС. С „против“ беше един депутат от ГЕРБ – СДС, а останалите парламентарни групи се въздържаха.

Групата на „Възраждане“ не подкрепя законопроекта. Ангел Янчев се позова на сигнал от Българската асоциация за хладилна и климатична техника, според който бизнесът е притеснен от прекалено високите глоби. „Иначе има хубаво име за чистотата на атмосферния въздух, но всъщност създава огромни опасности за българския бизнес“, каза Янчев.

Стефан Сабрутев от „Прогресивна България“ възрази, че никъде не открива такава организация, а сайт тя нямала. Според него сигнали в последния момент не звучат сериозно, като сигналите са два и идват от една фирма. Той попита кой бранш е недоволен и уточни, че законопроектът е внесен през юли 2026 г.

Татяна Султанова от „Продължаваме промяната“ отговори, че сигналите са четири и идват от много икономически оператори, а не от един. Според нея на пръв поглед законът е технически и въвежда европейско законодателство, но урежда и вноса и продажбата на климатично оборудване, проверките, санкциите и контрола.

Михаела Доцова от „Прогресивна България“ заяви, че е имало опити за внушения. По нейни думи законопроектът се подготвя от Министерството на финансите няколко години, а общественото обсъждане е било през май. Тя го е проверила и твърди, че текстовете изцяло съответстват на регламента.

Весела Момчева-Таун от същата група добави, че законът не дава право на администрацията да спира бизнеса.