Министерството на финансите вдигна прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 3% при 2,6% в пролетната прогноза, но очаква и по-висока инфлация. Есенната макроикономическа прогноза се появи днес на интернет страницата на ведомството.

Средногодишната инфлация през 2026 г. ще е 4,8% вместо очакваните през пролетта 4,3%. Причината е скокът в цените на горивата, пишат от финансовото министерство.

За следващите години прогнозата е по-предпазлива. Растежът за 2027 г. остава 2,5%, за 2028 г. слиза от 2,5% на 2,4%, а за 2029 г. от 2,6% на 2,4%.

Цените също се задържат по-високо от предвиденото. Инфлацията ще е 4% през 2027 г. при 3,8% в пролетната прогноза и 2,6% през 2028 г. при 2,5%. Едва за 2029 г. новата прогноза е малко по-ниска от старата, 2,4% срещу 2,5%.

Средната компенсация на един нает ще расте номинално със 7,1% през първото полугодие на 2026 г. и с 8,5% средно за годината. Това е разходът на работодателя за един служител. През 2027 г. растежът ще отслабне до 6,2%.

Броят на заетите ще нарасне с 0,5% през 2026 г. и с още 0,2% през 2027 г., а безработицата ще се задържи около достигнатите 3,4% до края на прогнозния период.

Най-силно външната среда продължава да зависи от конфликта в Близкия изток. Разчетите са правени при допускането, че военните действия и блокадата на Ормузкия проток ще продължат до средата на 2026 г. и след това обстановката постепенно ще се успокои, посочват от финансовото ведомство. В края на юни и началото на юли напрежението спадна за кратко, но след това конфликтът пак се разгоря и цените тръгнаха нагоре.

Цените на петрола и природния газ на международните пазари ще се върнат към нормалните си нива едва през 2027 г., смятат в министерството. Дотогава високите цени и по-стегнатата парична политика ще ограничават икономиката, най-вече в Европа.

Кризата в Близкия изток е и основният риск за прогнозата, защото ново изостряне може да задържи цените на енергоносителите високи по-дълго. По-скъпите суровини и несигурността навън ще свият и вложенията на фирмите у нас, макар и с известно закъснение спрямо другите части на крайното търсене.

Министерството е разработило и алтернативен, по-неблагоприятен сценарий, при който международните цени на енергийните продукти са по-високи, а външното търсене е по-слабо. При него инфлацията в България излиза по-висока с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с по 0,3 пункта през 2027 и 2028 г., а реалният растеж на икономиката е по-нисък с по 0,1 пункта през 2027 и 2028 г. спрямо базовия сценарий.