Българската икономика ще расте с 2,7 на сто през 2026 г., а догодина темпото ще се забави до 2,5 на сто. Това пише в доклада на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие по региони, публикуван днес на сайта на институцията. Числата съвпадат с юнската прогноза на банката — оценките и за 2026 г., и за 2027 г. остават непроменени.

През 2024 г. икономиката растеше с 3,4 на сто, а през 2025 г. — с 3,1 на сто. През първите шест месеца на 2026 г. растежът вече се забави до 2,8 на сто. Потреблението на домакинствата и инвестициите обаче засега държат темпо, посочват от ЕБВР.

Промишленото производство отново тръгва нагоре, след като през 2025 г. падна доста осезаемо. Услугите и строителството също продължават да вървят добре. Износът пък спадна доста през първите три месеца на годината, но до средата на 2026 г. частично се върна.

Инфлацията у нас, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, стигна 6,3 на сто през май — най-вече заради по-скъпата енергия. През юли обаче поскъпването на храните вече започна да се забавя.

Държавните финанси, от своя страна, се разклатиха доста от началото на годината. За 2026 г. е заложен дефицит от 5,7 на сто от БВП по консолидираната фискална програма, изчислен по европейската методология за общото държавно управление, сочат данните на ЕБВР.

От юли България е в процедура на Европейския съюз заради прекомерен дефицит. Затова свиването на бюджетния дефицит ще е една от най-важните задачи пред икономическата политика през следващите години. Според ЕБВР точно тук се крие и основният риск пред растежа — ако хазната трябва рязко да се стяга, доверието на хората и бизнеса може да пострада.

Усвояването на парите по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС отново е на дневен ред, след като в предишни периоди изоставаше. Според експертите България би трябвало да успее да усвои значителна част от отпуснатите средства до края на годината.

В доклада пише още, че инвестициите у нас остават стабилни, а възстановяването на промишлеността заедно с растежа в услугите и строителството продължават да крепят икономиката.

Защо Югоизточна Европа расте по-бавно

Растежът в страните от Югоизточна Европа се забави от 1,4 на сто през 2024 г. до 1,2 на сто през 2025 г. През първата половина на тази година активността в региона остана почти без промяна. Основната причина е свиването на румънската икономика, където строгите фискални мерки и високата инфлация удариха потреблението на домакинствата, а производството падна. ЕБВР очаква румънската икономика да се свие с 0,2 на сто тази година, преди да тръгне нагоре с 1,8 на сто догодина. За разлика от Румъния, българският растеж остана близо до 3 на сто през първото полугодие.

За целия регион на Югоизточна Европа ЕБВР очаква ръст от 0,5 на сто през 2026 г. и 2 на сто през 2027 г. Тези прогнози не са променени спрямо юни.

Рисковете: скъп петрол, скъп газ, малко вода

В по-широк план ЕБВР предупреждава, че държавите, в които банката влага пари, се сблъскват с по-скъпа енергия и храни, суша, проблеми в търговията и по-трудно финансиране.

Цената на петрола скочи от около 65 долара за барел преди конфликта в Близкия изток до над 100 долара през април 2026 г. и още стои с 30 до 60 на сто над нивата отпреди конфликта. Още по-силно поскъпнаха някои рафинирани горива — дизелът и авиационното гориво, посочват от банката.

Газът също е под натиск — цената му се вдигна с над 70 на сто от февруари насам, а световният морски износ на втечнен природен газ падна с 40 на сто.

ЕБВР обръща внимание и на климатичните рискове и недостига на вода. Ниските нива на Дунав и Рейн вече пречат на превоза на промишлени стоки и намаляват производството на електричество — както от водноелектрическите, така и от ядрените централи.

„Недостигът на вода, крайните метеорологични явления и по-скъпото финансиране се трупат върху вече високите енергийни разходи и допълнително натискат растежа“, каза главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.

По думите й това показва, че трябва да се инвестира, за да могат икономиките по-лесно да понесат следващи сътресения.

От ЕБВР посочват, че страните, в които банката работи, все още разчитат основно на изкопаеми горива — петролът и природният газ покриват около две трети от цялото енергийно потребление. За да намалеят зависимостта си от газ, тези държави ще трябва да инвестират повече във възобновяема енергия, в съхранение на енергия и в ядрени мощности.

В целия Европейски съюз високите цени на тока продължават да тежат на промишлеността. Компаниите в ЕС плащат средно около 2,4 пъти повече за електричество от фирмите в САЩ, а това кара енергоемките производства да се местят другаде.