Ранната история на българския лев и пътят към националната валута

Ранната история на българския лев е представена от член-кореспондент Иван Русев от Българската академия на науките, цитиран от пресцентъра на институцията. Поводът е предстоящото въвеждане на еврото в България и присъединяването на страната към еврозоната, отбелязва той в своя публикация. В нея се разглежда въпросът защо именно левът е утвърден за национална валута на възстановената българска държава след Учредителното народно събрание през 1879 г. и дали съществува предистория на това решение.

Второто обикновено Народно събрание приема "Закон за правото на рязане на монети в Княжество България", утвърден с указ на княз Александър I и обнародван в "Държавен вестник" на 4 юни 1880 г. Законът предвижда българските монети да бъдат златни, сребърни и медни с номинали от 20, 10, 5, 2 и 1 лев, както и 50, 10, 5 и 2 стотинки. Според Русев изборът на наименованието "лев" е повлиян от исторически фактори.

Той припомня, че преди падането на Средновековното Търновско царство под османска власт, в голяма медна емисия от последните години на цар Иван Шишман е изобразен изправен лъв. Макар името на тези монети да не е известно, лъвът е бил ясно разпознаваем символ.

По-късно, през османския период, на българските земи широко се разпространяват нидерландските "льовендаалери" (лъвски талери), сечени в различни нидерландски провинции, например монетата на град Кампен от 1648 г. Те били популярно разплащателно средство и в народната памет останали под името "асланазлии" (от турското "аслан" – "лъв").

През XIX век, когато новите монети на Балканите често носят образа на лъв, влиянието на нидерландските талери се проявява отново. Само година преди въвеждането на българския лев, през 1880 г., Румъния приема паричната си единица "лея", произлизаща от същия символ.

"Но не трябва да се заблуждаваме – процесът по избора на българската национална валута преди 145 години не е бил нито еднопосочен, нито безспорно приет", отбелязва Русев. Съществувала е и възможността България да приеме френските франк и сантим за своя валута, като идеята е имала поддръжници. На 25 януари 1879 г. е основана Българската народна банка (БНБ), която да регулира търговските отношения. Още преди приемането на закона от 4 юни 1880 г., БНБ поръчва в Бирмингам пробни медни монети с номинал 10 сантима. По това време държавният бюджет е съставян във франкове и сантими, а първите български пощенски марки, пуснати на 1 май 1879 г., също са с такива номинали.

Заедно с пробната монета в Бирмингам е изработен и бронзов медал с образа на княз Александър I Батенберг, чийто реверс е идентичен с този на монетата от 10 сантима. Във финансовата си уредба България се ориентира към модела на биметализма, възприет от Латинския монетен съюз (Франция, Белгия, Италия, Швейцария).

Първата емисия монети с номинали в левове и стотинки е пусната през 1881 г., но процесът е бавен и труден. Едва през 1894 г. в обращение влизат сребърни и златни монети, както и първите банкноти, които дълго време предизвикват недоверие. На пазара до началото на XX век продължават да се ползват различни чужди монети – турски, френски, австрийски, руски, английски и др.

Търговските банки в края на XIX и началото на XX век се стремят да регулират паричното обращение, но задачата се оказва сложна. В международната си политика България следва утвърдените практики, като предпочита плащания във френски франкове – най-стабилната валута по онова време.

„Тези щрихи ни връщат към ранната история на българския лев, а доколко успяваме да осмислим уроците на миналото, зависи от зрелостта на обществото. Бъдещето ще покаже”, заключава Иван Русев.