Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува на 12 ноември 2026 г. първата голяма партида данни на телескопа Euclid, наречена DR1-Foundation. Тя обхваща около 13 месеца наблюдения и 1900 квадратни градуса небе, около 14% от площта, която мисията планира да огледа за шест години. Готова триизмерна карта в нея няма: има материал, от който картата ще се прави, а пълният първи пакет данни (DR1) е предвиден за средата на 2027 г.

Данните са от пролетта на 2024 г. до пролетта на 2025 г. Общият обем е около 1,7 милиона гигабайта, тоест 1,7 петабайта. Предишното издание покриваше няколко дни наблюдения върху около 60 квадратни градуса, така че площта е нараснала около 30 пъти. Проектният учен на Euclid в ЕКА Валерия Петорино каза, че агенцията публикува повече от година данни за много по-голяма област.

Каталози с галактики, лещи и квазари

В каталозите има над 900 милиона галактики, около 15 000 кандидати за силни гравитационни лещи, над 60 милиона кандидат-квазари и спектри на над 160 милиона източника. Към тях са добавени сурови и калибрирани изображения, спектри и големи мозайки на небето.

Милионите галактики не са толкова нови открития, а обекти, записани в каталозите, след като софтуерните вериги са обработили около 10 000 научни изображения. Тези вериги са научни програми, които превръщат суровите данни в подредени резултати стъпка по стъпка. Те работят в изчислителни центрове в Европа и САЩ, а немският център за научни данни е един от тях.

Гравитационна леща се получава, когато масивна галактика огъва светлината на по-далечен обект зад нея и го изкривява. Такива лещи помагат да се претегли галактиката заедно с тъмната материя и да се проследи разширяването на Вселената. Според ЕКА това е най-големият каталог на лещи досега, по-голям от всички предишни взети заедно.

Лещите и квазарите са кандидати, а не потвърдени обекти. Квазарите са много ярки ядра на далечни галактики. При лещите системи с машинно обучение отбелязват вероятните случаи, които после преглеждат доброволци и накрая експерти. Потвърждението идва от наблюдения с други телескопи. Затова броят е горна граница на очакваното, а не окончателен.

Разстоянията идват от спектрите

Снимките дават положение и форма на всяка галактика, но не и разстоянието до нея, което идва от спектроскопията – метод, при който светлината се разлага на дължини на вълната. Телескопът търси линията на водорода-алфа, излъчвана от облаци, в които се раждат звезди, и по нея пресмята колко далече е галактиката. Когато има разстояния за много галактики, плоската снимка става триизмерна и показва как материята се разпределя в космическата мрежа от нишки и струпвания.

Спектрите в пакета още трябва да се превърнат в надеждни разстояния, а лещите и квазарите чакат проверка. Стъпките отнемат време, защото точността на измерване на яркостта трябва да е много висока, а обработката на толкова данни натоварва изчислителните центрове. Калибрирането, при което се отстраняват грешките на уреда и данните се превръщат във физически величини, го координират Миша Ширмер и Кери Патерсън от Института за астрономия „Макс Планк“. Ширмер обяснява, че работата включва и проверка дали свойствата на телескопа се променят с времето.

Слабото лещене и космическата мрежа остават за DR1

Измерванията на слабото гравитационно лещене, при които леките изкривявания на формите на галактиките показват къде е невидимата материя, и анализите на космическата мрежа не са в тази партида. Те са планирани за пълния DR1. Причината е времето за обработка и проверка на такива продукти върху огромна площ. Затова пакетът не дава и нови ограничения за тъмната енергия и тъмната материя. Триизмерната карта не е част от него и се очаква през 2027 г.

Проф. Йохен Велер, ръководител на катедрата по космология в Мюнхенския университет, смята, че данните са крачка към разбирането защо разширяването на Вселената се ускорява – загадка, която занимава физиката от близо 30 години. Колегата му Мартин Кюмел смята, че данните могат да напишат изцяло нова глава в наблюдателната астрономия.

Достъпът е отворен чрез платформата Euclid Data Space на ЕКА, а резултатите от първата година са описани в 26 статии, подадени до списание „Астрономия и астрофизика“.