Духовната мощ на операта: Разказ за светеца и изкуството

Лятната оперна програма „Опера на площада" превръща площада пред храм-паметника „Александър Невски" в магическо пространство за художествено преживяване. Под артистичното ръководство на академик Пламен Карталов, културното събитие обединява музикално майсторство и историческо наследство.

Историческият контекст ни пренася към края на IX и началото на X век – период, белязан от сложния преход между езическата традиция и новоприетото християнство в българските земи. В този динамичен исторически момент млад мъж – свети Иван Рилски – избира духовния път, отхвърляйки материалните блага и светския живот.

Неговата биография е изпълнена с дълбок смисъл: лекуване, проповядване и вдъхновение. Светецът се уединява в непристъпните рилски гори, превръщайки се в символ на добродетелност, чиято памет продължава повече от хилядолетие.

Литературното пресъздаване на неговия живот намира израз в поемата „Рилският пустинник", създадена от писателя Тихомир Павлов през 1937 година. Музикалното съпровождане е дело на отец Кирил Попов, а съвременната сценична интерпретация се дължи именно на академик Карталов.

В контекста на съвременния свят, операта се явява повече от художествено изкуство – тя е послание, което напомня за fundamental човешки ценности. Чрез музикалното произведение зрителите се докосват до дълбоки морални послания, които контрастират на днешната релативност.

Карталов умело представя творбата като напомняне, че не всяка барикада е символ на истина, а революциите притежават способността да погубват собствените си идеали. Препратката към Виктор Юго допълнително подчертава универсалността на посланието.

Операта се превръща в мост между миналото и настоящето, където името на свети Иван Рилски стои като щит на духовността и националната памет.