Черен гриб от Чернобил расте с радиация и може да пази астронавти

Това не е фантастика — черна гъба расте там, където нищо друго не оцелява: директно върху стената на реактор 4 в Чернобил. Плесента се казва Cladosporium sphaerospermum и още през 1997 г. е забелязана от екипа на миколога Нели Жданова. "Беше сюрреалистично — навсякъде бетон, отпадъци, а по тях — черни миниконтиненти от гъби", разказва тя за първия си досег с растителната популация в зона на смъртта.

Учените бързо забелязват нещо странно: тази гъба не само издържа на радиацията, а и я търси, расте НАЙ-ДОБРЕ точно там, където лъчите са най-много. "Гъбата се държи като растение търсещо светлина". Тъмният цвят идва от меланина — пигмент, който се опитва да поглъща радиацията вместо да се разпада от нея.

Изследвания през последните 20 години показват: при по-силно облъчване Cladosporium расте по-бързо. В лабораторията радиофармакологът Екатерина Дадачева изпробва върху радиоактивен цезий. Оказва се, че гъбата с меланин расте с 10% по-бързо от нормалната, изложена на същите условия.

Нещо повече — Дадачева и колегата й Касадевал вярват, че меланинът може да превръща радиацията в химическа енергия, подобно на фотосинтезата при растенията, която използва слънчева светлина. "Меланинът улавя лъчението и задвижва клетъчни реакции", казва Касадевал. Всичко това се нарича радиосинтеза — нова дума за биолози.

Въпреки че все още няма окончателен отговор дали гъбата наистина използва радиацията като източник на енергия, поведението й е загадъчно. Ученият Нилс Аверес казва просто: "Радиосинтезата трябва да се докаже напълно, а засега виждаме само странни биохимични промени в меланина."

Какво означава всичко това за хората? Може би нова защита. Затова през 2018 г. проба от Cladosporium заминава за Международната космическа станция. Астронавтите следят как се държи растението — и то расте, и то с 21% по-бързо от контролните проби! Много тънък слой от гъби блокира 2% от опасната космическа радиация — малко, но показателно.

Идеята е ясна: ако гъбите могат да се използват като жив, самовъзстановяващ се радиационен щит, те ще са ценни в бъдещите мисии до Луната, Марс и отвъд. Астробиологът Лин Ротшилд от NASA вече си представя саморемонтиращи се къщи от гъбен материал и стени, които сами си поправят пукнатините и абсорбират вредното излъчване.

Защо това работи? Все още няма точен механизъм, но учените мислят, че битката с радиацията е записана в клетъчния код на Cladosporium. Може би нейната устойчивост ще помогне за нови технологии, нови лечения или поне ще даде повече отговори как животът оцелява, когато околната среда изглежда невъзможна за оцеляване.