Откриването е на 5 октомври от 18:00 ч. на ул. „Александровска“ № 26, в централното пешеходно пространство до сградата на Общината. Паната остават на открито до 5 ноември.

23-те пана са подготвени от Съюза на архитектите в България заедно с Националния исторически музей, който предостави снимките и текстовете от музея „Боянска църква“. Изложбата гостува в Бургас по идея на арх. Събин Попов, председател на КАБ – РК Бургас, с помощта на председателя на Управителния съвет на САБ арх. Петър Диков и на Дружество Бургас към САБ.

Международният съюз на архитектите определи Световния ден на архитектурата през 1985 г. и той се чества всеки първи понеделник на октомври, заедно със Световния ден Хабитат на ООН. Темата за 2026 г. е „Жилището е човешко право. Постройте го“ и призовава архитектите да работят за равнопоставен достъп до безопасни и подходящи жилища.

Изложбата разказва историята на храма „Св. св. Никола и Пантелеймон“, разположен в подножието на Витоша и включен през 1979 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство под номер 42. Църквата има три части, изградени последователно по оста изток-запад. Първата е малка селска църква от XI век. Втората е от 1259 г., а третата — възрожденска, от средата на XIX в., посветена на Св. Пантелеймон и вдигната с дарения от жителите на Бояна.

Втората част е построена от севастократор Калоян, братовчед на цар Константин Тих. След като заел престола през 1257 г., царят го назначи за управител на Средец. Калоян плати и изписването на църквата, за което свидетелства запазен дарителски надпис на старобългарски език. Тъй като е издигната без притвора, църквата се причислява към творбите на Търновската художествена школа, а градежът следва живописния стил, характерен за столицата Търновград.

Стенописите са в три слоя. Първата част, от XI–XII в., е покривала цялата източна част. Втората е от 1259 г. и е изписана по каноните от Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Сред най-старите запазени образи на български исторически личности са портретите на Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на цар Константин Асен Тих и царица Ирина. За фреските на Боянския майстор се приема, че предхождат европейския Ренесанс.

След Освобождението хората от Бояна поискаха да съборят стария храм и да вдигнат нов, по-голям. През 1916 г. царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, ги насочи към друг терен, а Фердинанд направи малкия парк около църквата с редки растения. Година по-късно царицата почина. Гробът ѝ е до южната страна на Калояновата църква.