Остров "Свети Петър": 15 декара скала в българските териториални води

Остров "Свети Петър" е един от най-малките, но и най-колоритни острови в българските териториални води на Черно море. Разположен в акваторията на Созопол, в непосредствена близост до по-големия остров "Свети Иван" и полуостров Столец (стария град), той впечатлява с площ от едва около 15 декара, надморска височина до 9 метра и прякора "островът на птиците", който дължи на многобройните пернати обитатели и белите скали, оцветени от тях.

Географско положение и статут

Остров "Свети Петър" се намира в южната част на българското Черноморие, в границите на акваторията на Созопол, на около 2 километра от центъра на града и на приблизително 50 метра източно от остров "Свети Иван". Това го прави част от малкия "архипелаг" от три близки острова – "Свети Иван", "Свети Петър" и по-отдалечения "Свети Тома".

По международноправните критерии островът попада изцяло в българските териториални води – 12-милната зона, в която България упражнява пълен суверенитет върху водите, дъното, недрата и въздушното пространство. Макар да е малък и необитаем, "Свети Петър" участва при дефинирането на базовите линии и морските пространства на страната, заедно с останалите черноморски острови.

"Островът на птиците" и белите скали

Най-отличителната визуална характеристика на острова е белезникавият цвят на скалите, който му носи и образното название "островът на птиците". Причината не е в особен минерален състав, а в това, че хиляди птици – чайки и други морски видове – използват острова за почивка и гнездене, а изпражненията им покриват скалните масиви с характерен бял слой.

Поради своята необитаемост и ограничен достъп, островът се явява естествено убежище за птиците в района. Това го прави интересен обект както за орнитолози, така и за любители на дивата природа, въпреки че към момента няма развита постоянна туристическа инфраструктура на самата скала.

Произход: отделен от "Свети Иван" след природен катаклизъм

Интересна особеност на "Свети Петър" е, че той не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX век. Това навежда учените на предположението, че в миналото той е бил част от по-големия остров "Свети Иван" и се е отделил в резултат на геологични процеси и покачване на морското ниво през последните около две хилядолетия.

Геоложки проучвания сочат, че преди около 2500 години днешните острови "Свети Иван" и "Свети Петър" са образували един общ остров, който с времето е бил "разсечен" от морето. Това обяснява и фактът, че археологическите находки на "Свети Петър" са концентрирани в относително тесни участъци, докато самата скала е сравнително "млада" като самостоятелен остров.

Археологически открития: крайморско светилище от V век пр. Хр.

До 2020 г. на "Свети Петър" практически не са провеждани системни археологически проучвания. Ситуацията се променя в края на същата година, когато екип археолози залага няколко сондажа на площ от 66 квадратни метра в източната част на острова и за първи път разкрива структури с култов характер.

Резултатите показват наличието на крайморско светилище, датирано към края на V век пр. Хр. Ритуалът, установен от изследователите, включва натрупване на малки могили от привнесена пръст, покрити с дребни камъни – типичен белег за култови практики в крайбрежните райони на античните полиси. Намерените керамични фрагменти и липсата на по-късни пластове подсказват, че светилището е функционирало в сравнително тесен хронологичен интервал.

Няма следи от храм, параклис или църква

Въпреки легендите и предположенията, археолозите не откриват никакви останки от каменни градежи, които да могат да се свържат с храм, параклис или по-голяма църква на острова. Това отличава "Свети Петър" от съседния "Свети Иван", където има добре документирани манастирски комплекси и храмова архитектура.

Липсата на такива структури подкрепя тезата, че островът е служил по-скоро като "открита" сакрална територия – крайморско светилище с ритуални насипи, отколкото като място за постоянен култов център с монументални постройки. Това го прави важен елемент в мозайката от религиозни места, разположени около античната Аполония.

Необитаем остров с ограничен достъп

Днес "Свети Петър" е необитаем, без постоянни постройки, електрификация или водоснабдяване. Липсва и официална пристанищна инфраструктура – малки лодки могат да приближат само при спокойно море, а акостирането е затруднено от скалистия бряг и слабата защита от вълнение.

Това, от една страна, ограничава масовия туризъм, а от друга – създава естествена защита за природата и археологическите структури. Посещенията обикновено се осъществяват в рамките на научни експедиции или като кратки разходки с лодка, без дълъг престой на острова.

Част от "семейството" на българските черноморски острови

В българските териториални води се намират общо седем черноморски острова, като нито един от тях не е постоянно населен. "Свети Петър" е сред най-малките по площ, но заедно със "Свети Иван", "Свети Тома" (Змийски остров) и "Св. св. Кирик и Юлита" оформя ядро от островни обекти с висока културна и природна стойност.

Тази група острови има значение не само за националната идентичност и туризма, но и за очертаването на морските граници, определянето на изключителната икономическа зона и управлението на морските ресурси. В този смисъл дори малки скали като "Свети Петър" участват в голямата геополитическа и екологична картина на Черно море.

Потенциал за научен и специализиран туризъм

Макар "Свети Петър" да не е подходящ за масов плажен туризъм, островът има сериозен потенциал за развитие на научен, образователен и специализиран туризъм – орнитологични наблюдения, археологически практики, геоложки и екологични проучвания.

Внимателно планиран достъп – с ограничен брой посетители, ясни правила и минимална намеса в природната среда – би могъл да превърне малкия остров в своеобразна "жива лаборатория" за Черно море. Така "Свети Петър" може да запази своя див характер, но да се превърне и в място, където науката и любопитството към историята и природата вървят ръка за ръка.