Москва съобщи за атаки с безпилотни апарати и посегателства върху комуникационната и изборната инфраструктура в последния ден от тридневния вот за нов 450-местен състав на руската Държавна дума. Изборите за новия парламент се провеждат между 18 и 20 септември.

Говорителката на руското МВнР Мария Захарова обвини Украйна, че действа като инструмент на НАТО в опитите си да повлияе върху парламентарните избори в Русия. Тя свърза повишеното напрежение около вота с информацията за атаки с дронове и удари срещу комуникационната и изборната инфраструктура. Според представителя на руското външно министерство, гласуването е изключително важно именно в тези „турбулентни условия“. Основното послание на Захарова е, че „бъдещето на страната зависи от личната отговорност и гражданската активност“.

В края на кампанията Захарова критикува призивите за протестно гласуване, тъй като според нея подобен модел размива личната отговорност на всеки избирател. Тя настоя руските граждани да подкрепят кандидати, от които впоследствие могат да поискат отчет за дейността им. В изявленията си тя засегна и личната си тема, заявявайки, че нейното семейство винаги е живяло и ще продължи да живее в Русия, като свърза това с отговорността към бъдещето на държавата. По думите ѝ изборите не са просто абстрактен процес, а решения, които пряко засягат начина на живот на гражданите и техните семейства.

Сигурността на изборния процес бе обект на сериозни коментари. Захарова изрази подкрепа за служителите в регионалните избирателни комисии, които продължават работата си въпреки рисковете, докато в тези райони се докладва за атаки с безпилотни апарати. През втория ден от изборите руските власти съобщиха за кибератаки, насочени срещу системите за електронно гласуване и комуникационната инфраструктура. Президентът Владимир Путин също обвини Украйна в опити за прекъсване на гласуването, макар че медиите отбелязаха, че за това конкретно обвинение не са представени публични доказателства.

Напрежението се обостри след масирана украинска атака с дронове срещу руска територия, което доведе до скромен парад в Москва. Според руските данни са задействани над 1600 безпилотни апарата, като стотици от тях са били насочени към района на Москва. Украйна потвърди проведената голяма въздушна операция, целяща петролна и логистична инфраструктура, докато Москва интерпретира действията като опит за нарушаване на изборния процес. Целта на тези атаки остава предмет на противоположни позиции между двете страни.

Захарова каза, че украинските власти са „основният инструмент“ на НАТО в действията срещу изборите. Това е част от по-широката позиция на Москва, която често разглежда конфликта и отношенията със Запада като голямо противопоставяне между Русия и НАТО. Страните от Алианса и Киев отхвърлят тези твърдения, заявявайки, че западните държави не водят война чрез Украйна. Поради това изказванията на Захарова се разглеждат като официална руска политическа позиция, а не като независимо установен факт.

Това е първият вот за Държавната дума от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Изборният процес обхваща следните параметри:

    Около 111 млн. души имат право на глас; 225 депутати се избират чрез партийни списъци; Останалите 225 депутати се избират в едномандатни райони.

Вижте още подобни статии

Гласуването се провежда в силно ограничена политическа среда. Според медиите значителна част от антивоенните кандидати не са били допуснати до изборите, а Русия не е поканила наблюдатели от ОССЕ. Същевременно вотът се организира и в окупираните украински територии, което според Украйна и ЕС е незаконно.