Идеята, че "който живее на морето, няма как да има дефицит на витамин D" звучи логично, но лекарите от години предупреждават, че това е мит. Дори в слънчеви региони като българското Черноморие дефицитът на витамин D остава често срещан – заради начина на живот, работното време, сезона, възрастта и навиците за защита от слънце. През пролетта и лятото на 2026 г. темата отново излиза на преден план, след като редица специалисти по ендокринология и обща медицина напомнят: "географията помага, но не отменя нуждата от контрол и профилактика".

Защо дефицитът на витамин D е възможен дори "на плажа"

Витамин D се синтезира в кожата под влияние на UVB лъчите. На теория хората по Черноморието имат по-дълъг "слънчев сезон" – от края на март до октомври. На практика обаче голяма част от населението прекарва деня на закрито – в офиси, магазини, кухни, хотели, складове. Това важи особено силно за заетите в туризма, които работят най-много точно през слънчевите месеци, често в затворени помещения или на сянка.

Допълнително влияние има и модерната култура на предпазване от слънце – шапки, дрехи с дълги ръкави, висок SPF, избягване на обедните часове. Тези мерки са правилни от гледна точка на превенция на изгаряния и рак на кожата, но значително намаляват времето, в което кожата реално произвежда витамин D. В резултат може да се стигне до парадокс: човек да живее на 500 метра от плажа, но реално да получава по-малко UVB от някой в вътрешността, който всеки ден ходи пеша до работа.

Какво показват данните за България

През последното десетилетие различни изследвания върху българската популация показват висока честота на недостатъчни или ниски нива на витамин D – както в големи градове, така и в по-малки населени места. В някои проучвания, обхващащи пациенти в болници и амбулаторни практики, се отчита, че над половината изследвани имат стойности под препоръчителните, а при определени групи (възрастни хора, хора с наднормено тегло, хронични заболявания) дефицитът е още по-чест.

В морските региони картината не е фундаментално различна. Локални наблюдения на общопрактикуващи лекари и ендокринолози по Черноморието показват, че дефицит (нива под около 20 ng/ml) и недостатъчност (20–30 ng/ml) се установяват "значително по-често, отколкото би било логично за слънчев регион". Това важи както за местните, така и за хората, които идват за сезонна работа.

Кои групи са в по-висок риск по Черноморието

Мненията на лекарите са единодушни, че не всеки по морето е в еднаква ситуация. В по-висок риск от дефицит са:

  • Хора, които работят на закрито – в кухненски блокове, хотели, офиси, търговски обекти.
  • Жени и мъже над 60–65 години – при тях кожата синтезира по-малко витамин D, а често има и по-нисък прием с храната.
  • Хора с наднормено тегло – витамин D е мастноразтворим и се "задържа" в мастната тъкан, което може да понижи нивата в кръвта.
  • Лица с хронични заболявания – диабет, автоимунни болести, малабсорбционни проблеми.
  • Хора, които по медицински или лични причини избягват слънцето и използват висок SPF постоянно.

При децата по Черноморието картината е по-оптимистична, но не еднозначна. Децата, които прекарват повече време навън, имат по-добри нива, но тези, които прекарват летата предимно на екрани или в затворени пространства, също могат да развият недостатъчност.

Пролет–лято 2026: какво препоръчват лекарите

На фона на общата несигурност и натрупания стрес през последните години много специалисти препоръчват за пролет–лято 2026 г. по-активен, но разумен подход. Основните акценти са три: изследване, дозирано слънце и, при нужда, добавки.

1. "Не гадайте – изследвайте": лекарите препоръчват на хората с хронични заболявания, възрастните и тези, които усещат постоянна умора, мускулни болки, чести инфекции или спад в настроението, да си измерят нивото на витамин D. Това е прост лабораторен тест, който дава реална картина и позволява дозата на евентуални добавки да бъде съобразена индивидуално.

2. "Слънце, но с разум": препоръчва се редовно, но умерено излагане на слънце – например 10–20 минути на ден върху открити участъци (ръце, лице, част от краката) в сутрешните или късните следобедни часове. Идеята не е да се стига до изгаряне, а до "малки дози" естествен UVB, преди да се нанесе слънцезащита за по-дълъг престой навън.

3. "Добавки – когато има основание": ако тестът покаже дефицит или недостатъчност, се обсъжда прием на витамин D под формата на капки или таблетки. Лекарите подчертават, че дозировката трябва да е съобразена с конкретното ниво, възрастта, теглото и придружаващите заболявания – "самолечение" с прекалено високи дози не е добра идея. При нормални нива често е достатъчна по-ниска профилактична доза през зимните месеци, а през лятото – основно слънце и хранене.

Ролята на храната: може ли само с меню да си осигурим достатъчно витамин D?

Храната допринася за приема на витамин D, но самостоятелно обикновено не е достатъчна за оптимални нива. Източници са мазните риби (сьомга, скумрия, херинга), яйчният жълтък, пълномаслените млечни продукти, черният дроб, както и обогатени храни (някои млека, зърнени закуски). По Черноморието рибата е по-достъпна, но реалната консумация в българското население като цяло остава по-ниска от препоръчваното.

Лекарите често подчертават, че "диетата е важна, но не може да замени слънцето" – особено при хора с доказан дефицит. В най-добрия случай доброто хранене играе поддържаща роля, а основните "играчи" остават синтезът в кожата и, при нужда, добавките.

Витамин D и психиката: не само кости и имунитет

Класически витамин D се свързва с костите и калциевия обмен – остеопороза, рахит, минерализация. През последните години обаче все повече се говори и за ролята му в имунната система и психичното здраве. Ниски нива на витамин D се асоциират с по-висок риск от депресивни симптоми, сезонни промени в настроението и по-лоша устойчивост към инфекции.

При хора по Черноморието, които се сблъскват с високи сезонни натоварвания (туризъм, сезонна работа), хронична умора и стрес, оптимизирането на нивата на витамин D може да бъде един от малките, но реални фактори за по-добро общо състояние. Лекарите обаче напомнят, че той не е "вълшебно хапче" – ефектът му е част от по-широка картина, включително сън, движение, хранене и психична подкрепа.

Заключение: слънцето помага, но не решава всичко

Да живееш на българското Черноморие е предимство – по-дълъг слънчев сезон, достъп до природа и море. Но това не е "гаранция" срещу дефицит на витамин D. През пролетта и лятото на 2026 г. лекарите препоръчват повече реализъм и по-малко самозаблуди: да изследваме, когато има повод; да използваме слънцето разумно, а не екстремно; да приемаме добавки само при нужда и по схема, а не "за всеки случай".

В крайна сметка витамин D е още един пример за това, че доброто здраве на морето не се дава автоматично от географията. То е комбинация от природни дадености, информиран избор и готовност да се погрижим за себе си, дори когато изглежда, че "сме на идеалното място".