„Нашата система за доставки е счупена и тя е счупена много отдавна.“ С тези думи министърът на земеделието Пламен Абровски постави диагноза на един от най-болезнените проблеми при храните у нас. Той бе категоричен, че решението няма как да бъде постигнато чрез една единствена административна мярка. Според него скокът в цените не се дължи на еврото, а е резултат от натрупвани с години дефекти, които трябва да бъдат атакувани още от самия начин, по който българската продукция стига до щандовете в търговските обекти.

В свое интервю пред BurgasMedia Абровски отбеляза, че темата за стойността на плодовете и зеленчуците, които традиционно са най-евтини през лятото, се дискутира всяка година поне от десетилетие насам. Според него обществото трябва да промени фокуса си и да си даде сметка, че корените на проблема не са на касата в магазина, а започват много по-рано – при производството, изкупуването, складирането и доставката. По отношение на политическия дебат, министърът заяви, че е съгласен с опозицията единствено по въпроса, че еврото не е виновно за поскъпването. Той поясни, че цените не са се увеличили в евро, а в лева, като периодът на същинския ръст е през 2024 и 2025 г.

Министърът подчерта, че не съществува „бърз бутон“ за поевтиняване на хранителните стоки. Овладяването на цените е сложен процес, който изисква системни действия – от доставката през регулирането до достигането им до крайния потребител, за да бъде храната качествена и достъпна. Ключов недостатък на българското земеделие според Абровски е, че производителите остават твърде раздробени, докато срещу тях стоят големи търговски структури със значително по-силна позиция. Данните показват, че над 70% от търговията на дребно преминава именно през тези вериги.

За да се промени това, министърът настоява фермерите да се кооперират чрез създаване на регионални складови бази. Чрез тях производителите ще могат да събират достатъчно количество стока, за да гарантират постоянни доставки и качество. Така малкият фермер няма да е принуден сам да изпълнява тежките изисквания на огромните вериги, а ще излиза на пазара като част от по-силно обединение – модел, който Абровски защитава отдавна като ключ към по-голямо присъствие на българската продукция в търговската мрежа. Успоредно с това, министерството подготвя единна електронна система за строг контрол. Тя ще позволява проследяване на всеки продукт от производството или вноса до магазина, за да се вижда ясно произходът и къде точно се формира крайната цена. Крайната цел на министъра, обявена още през юни, е земеделците да получават своите доходи от пазара, а не да бъдат зависими от постоянни помощи.

Абровски коментира и критичната ситуация с антракса в ловешкото село Стефаново. Той потвърди, че заразеното животно е било умъртвено и разфасовано за лична консумация, но месото не е достигнало до пазара. Към момента са предприети сериозни мерки:

  • БАБХ е наложила строги ограничения в стопанство с 205 говеда, като се извършват дезинфекция и ваксинация.
  • Трима души са с потвърдена диагноза антракс, а общо 21 се наблюдават като контактни лица.

Министърът реагира остро на информацията, че при първите признаци на заболяване ветеринарите са преценили животното да бъде заклано за собствена консумация, вместо да потърсят помощ. „Това показва една ниска култура на земеделския производител по отношение на заболяването“, заяви той. Абровски призова браншовите организации да поемат своята отговорност и да влязат в ролята си, като обясняват на своите членове как точно трябва да се реагира в такива ситуации.