Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу още една търговска верига, съобщи пред БНТ Жельо Бойчев от комисията. Името на веригата ще бъде обявено допълнително.

Водят се и осем производства за предполагаеми картела, а горивата са под постоянно наблюдение. При тях КЗК е доказала злоупотреба с господстващо положение и две нарушения: на пазара за съхранение на горива и на пазара за търговия на едро. Глобата над 133,9 млн. евро (над 262 млн. лв.) е най-голямата, налагана от комисията.

По своя инициатива, без подаден сигнал, КЗК проучва проблем в отношенията между търговските вериги и българските производители и доставчици. Производителите се оплакват много, каза Бойчев, но официални сигнали почти няма. Комисията работи по тези, които получава, и търси по-добро взаимодействие с други институции.

Разговорът е по повод санкциите на една от големите вериги у нас и критиките след тях. В края на 2016 г. КЗК я глоби с около 168 700 евро (около 330 000 лв.), а през 2021 г. глобата потвърди Върховният административен съд. През 2025 г. същата компания получи още две санкции, по 127 823 евро (250 000 лв.) всяка. Делата по тях са висящи и по тях се изготвят финансово-икономически експертизи.

Реакциите в медиите и социалните мрежи не влияят на работата на комисията, заяви Бойчев. Тя прави това, което законодателят ѝ е възложил. Според него глобите не са безпрецедентни за Европа: полският регулатор е налагал много по-високи, които са издържали съдебен контрол, а пример има и във френската практика. Комисията има аргументи и доказателства за нарушенията, но окончателната преценка е на съда.

Като основен проблем Бойчев посочи т.нар. годишно договаряне. Всяка година веригата праща на всички доставчици предложение за „подобрение“, което на практика значи по-ниска цена. Следват дълги преговори с колко процента да я намалят, а договореното важи със задна дата от началото на годината.

В обратната посока е по-трудно. Когато производителят поиска по-висока цена заради разходите си, търговецът бави или пречи, обясни Бойчев. При срещи с производители КЗК е установила, че някои не са вдигали цените си от години, макар разходите им и цените на рафта да са се променили.

„Не е справедливото разпределение на добавената стойност. И така се получава, че добавената стойност от производителя се премества към търговеца“, каза Бойчев пред БНТ.

КЗК следи и за нелоялни практики при продуктите с обозначен български произход. Комисията проверява дали стоки с чужд произход не се етикетират и продават като български, най-вече плодове, зеленчуци и други продукти с по-голям риск от такива злоупотреби.

Друг проблем са собствените марки на търговците. Според Бойчев те са голям проблем и в Европа, където законодателството и регламентите по темата се разработват активно. КЗК следи темата, защото част от тези марки рискуват да изместят местното производство, ако са без контрол. Бойчев предупреди: „Защото, когато си убиваме собственото производство и когато го унищожим, такъв ще бъде резултатът.“