Илинденско-Преображенско въстание: 122 години почит в Петрова нива

Петрова нива, България - Всяко лято българската история се връща към паметните събития от 1903 година, когато жаждата за свобода пламва в сърцата на хиляди българи. Тази година, повод за възпоменанието на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание, се събраха държавни и обществени дейци в историческата местност Петрова нива, за да отдадат почит на саможертвата на предците си.

Централна фигура в тържествата беше председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която в своето слово подчерта непреходното значение на въстанието.

Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива, на борба за свобода, която вдъхновява бъдещите поколения за борба срещу потисничеството

Историческият пламък от 1903 година

Председателят на парламента напомни за историческите обстоятелства, довели до избухването на бунта. По време на горещото лято на 1903 година, на големите християнски празници Илинден, Преображение и Кръстовден, в Македония и Тракия се формират бойни чети. Според Киселова, тяхната цел е била много повече от обикновена революционна борба. Те не са се стремяли просто към осъществяването на член 23 от Берлинския договор, който декларативно предоставя политическа автономия на тези земи. Вместо това, техните действия са били продиктувани от дълбоко вкоренени идеали за свобода и заветната мечта за национално обединение с родината.

В своето изложение, Наталия Киселова разкритикува половинчатите решения на Великите сили, които с Берлинския договор от 1878 г. разпокъсват българските земи, оставяйки хиляди българи под чужда власт. Именно тази несправедливост, според нея, мотивира предците да отхвърлят властта на Османската империя и да се борят за обединение.

Кулминацията: Странджанската република

След съдбоносните решения на Солунския конгрес, които призовават за масово въстание, Странджанският район става център на съпротивата. Тук, в местността Петрова нива, се провежда историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След бурни дебати, участниците единодушно приемат план за въстание и сформират въстанически щаб. Този решителен момент бележи началото на събитията, които променят хода на историята в региона.

Масовият характер на въстанието довежда до бързи и значими успехи. В първите дни след въоръжените сблъсъци, големи територии в Одринска Тракия и Странджа, населени предимно с българи, са освободени от османската власт. На тези освободени земи е провъзгласена т.нар. Странджанска република – един от най-ярките символи на българската съпротива. Киселова описва този акт като

най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт

Въпреки че съществуването на републиката е кратко – по-малко от месец, нейният символичен заряд остава завинаги в българската история. Въстанието е жестоко разгромено от османските войски, а териториите са разорени, но дори и след разгрома, въстаниците не изоставят своя народ. Те продължават да защитават мирното население, което се оттегля към свободната българска държава.

Почит и наследство

В края на своето слово, Наталия Киселова отдаде вечна почит на загиналите, определяйки ги като герои на

самородната Странджанска република

Честванията в Петрова нива се проведоха под патронажа на президента Румен Радев. Сред официалните лица, присъстващи на събитието, бяха:

• вицепремиерът Атанас Зафиров
• сливенският митрополит Арсений
• председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов
• представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул
• депутати
• кметове и други общественици.

Техните присъствия подчертават значението на Илинденско-Преображенското въстание като събитие, което продължава да обединява българската нация в почит към нейните герои.