Замразяването на договора между България и турската държавна компания „Боташ“ в никакъв случай не следва да се тълкува като отказ от турския маршрут за доставки на природен газ. Според анализа на турския енергиен експерт Гьокче Нур Атаман, цитиран от БГНЕС, това е по-скоро целенасочен опит от страна на София да постигне по-благоприятни условия, преразглеждайки цената и поетите рискове по първоначалното споразумение.

Основите на това споразумение бяха положени през 2023 г. между „Булгаргаз“ и „Боташ“ в момент на остра нужда, след като прекъсването на доставките на руско синьо гориво принуди България спешно да търси алтернативни източници. Договорът първоначално предвиждаше възможност за пренос на природен газ в обем до 1,5 млрд. куб. м годишно за период от 13 години, използвайки турската инфраструктура и специализираните терминали за втечнен природен газ (LNG).

Въпреки че първоначално бе възприеман като гаранция за енергийната сигурност на страната, с течение на времето договорът се превърна в сериозно финансово бреме поради специфичния модел на плащане. България бе длъжна да заплаща не само за реално консумираните количества газ, но и за предварително резервирания капацитет, без значение дали той е бил реално използван. През 2025 г. тогавашният енергиен министър Жечо Станков предупреди, че потенциално едностранно прекратяване на този контракт би струвало на България повече от 2 млрд. евро.

Ситуацията се промени съществено на 6 юли 2026 г., след проведена среща в Анкара между президента Реджеп Тайип Ердоган и българския премиер Румен Радев. Резултатът от разговорите бе подписването на протокол между „Боташ“ и „Булгаргаз“, с който търговското споразумение се замразява за срок от 15 месеца. През този период България ще заплаща единствено за капацитета, който реално използва, при значително по-добри търговски параметри. Експертният анализ подчертава, че договорът не е прекратен, а търговската му структура е замразена, за да се отвори възможност за пълноценно предоговаряне.

Важно е да се прави разграничение между търговския договор и оперативното споразумение между „Булгартрансгаз“ и турския оператор, което урежда техническите параметри на междусистемната връзка Странджа – Малкочлар. Тази инфраструктура остава стратегически важна, тъй като осигурява преноса на LNG и азербайджански газ не само за българския пазар, но и за целия регион. Ето защо предоговарянето на търговските условия не означава омаловажаване на Турция като енергиен партньор.

Към 2026 г. пазарната ситуация е коренно различна от тази през 2023 г. България вече разполага с по-широк набор от възможности:

  • доставки на азербайджански газ;
  • достъп до LNG през терминали в Гърция;
  • използване на регионални междусистемни връзки;
  • наличен достъп до турската инфраструктура.
Тези фактори увеличават преговорната сила на София, макар че геополитическите рискове – като продължаващата война в Украйна и напрежението около доставките през Ормузкия проток – все още тежат над пазара на втечнен газ. В такъв контекст резервираният капацитет през Турция запазва своята стойност като „авариен“ резервен вариант.

В заключение, действията на България целят трансформирането на договора в по-гъвкав механизъм. Бъдещата енергийна зависимост от турската инфраструктура може да намалее, ако се реализират алтернативни проекти, като обсъждания в миналото маршрут Иран – Армения – Грузия – България. Дотогава предстоят 15 месеца, през които трябва да стане ясно дали България ще намали използвания капацитет или ще договори по-добри условия за същия достъп.