Професионалната биография на проф. Мартин Иванов включва дълга поредица от академични и държавни позиции, които го утвърждават като значим изследовател. Преподавател в катедра „Социология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“, той е специализирал в престижни институции като тези в Кеймбридж и Единбург, както и в Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографии, покриващи социалната и стопанска история на България от периода на Възраждането до наши дни. В професионалния си път проф. Иванов е бил министър на културата в периода от 6 август до 7 ноември 2014 г., секретар по култура, образование и национална идентичност на президента Росен Плевнелиев (2012 – 2017), а между 2016 и 2021 г. е посланик на страната ни във Финландия.

Именно проф. Мартин Иванов, като съавтор на научното издание „Народният съд в България (1944 – 1945). Герои и антигерои. Том 1“, ще бъде ключов участник в предстоящото събитие. Срещата ще се състои на 17 септември от 17:30 ч. в дворното пространство на Етнографския музей – Бургас. Организатори на представянето са Община Бургас и Регионален исторически музей – Бургас, като достъпът е свободен за всички желаещи да присъстват.

Осем десетилетия след събитията, трибуналът продължава да бъде възприеман като един от най-мракобесните епизоди на политическите репресии след 9 септември. Въпреки това, цялостното осмисляне на случилото се през зимата на 1944 – 1945 г. все още липсва. В отговор на тази празнина, екипът от историци, студенти и докторанти представя сборник, който чрез медиите и документи се опитва да отговори дали подсъдимите са били „фашистки престъпници“, „цветът на нацията“ или случайни жертви на локални конфликти и доноси.

По време на представянето проф. Иванов ще разкрие детайли около изграждането на документален регистър, обхващащ биографиите на над 10 000 българи, изправени пред народния съд. Базата данни включва съдените лица от съставите в следните региони:

  • Благоевградска област
  • Варнеска област
  • Врачанска област
  • Бургаска област (включваща тогавашните територии на днешните области Бургаска, Сливенска и Ямболска)

Данните за тогавашната Бургаска област показват активността на седем състава, като резултатите от техните заседания са следните:

  • Общ брой осъдени: 810 души
  • Смъртни присъди: 195 (23,8%)
  • Доживотен затвор: 70 (8,5%)
  • Оправдани: 141 души (17,2%)