Фрагмент от череп на възрастен Homo erectus, на около 2 милиона години, е открит в пещерата Дримолен в Южна Африка. Той е с около 200 000 години по-стар от възрастните екземпляри на вида, известни от други места, например от Дманиси в Грузия, които са на около 1,8 млн. години. Находката потвърждава по-ранна от същата пещера и се опира на едно-единствено парче кост.

Фрагментът с номер DNH 127 се състои от части от темпоралната, теменната и тилната кост на черепа. Описан е сред 18 хоминидни фосила от Дримолен в списание „Annals of Human Biology“ от екип на университета „Ла Тръб“ с ръководител Джеси Мартин. Хоминиди са човекът и близките му предци, а Homo erectus е първият вид, който учените почти единодушно причисляват към нашия род и смятат за пряк предшественик на хората.

От 18-те фосила 14 са на Paranthropus robustus, масивен роднина с огромни кътници, а не на Homo erectus. Мартин казва, че преди два милиона години Paranthropus в Дримолен е бил повече от десет пъти по-чест от Homo erectus.

Детският череп DNH 134 и възрастният DNH 127

Първата находка от вида в Дримолен е черепът DNH 134 на малко дете. През 2020 г. екип, воден от Гари Шварц от Университета на щата Аризона, го сглоби от над 150 фрагмента, а възрастта на детето определи на 3 до 6 години. Черепът е датиран на 2,04 до 1,95 млн. години чрез три метода: уран-оловно датиране на варовикови натеци, електронен спинов резонанс върху зъби и палеомагнетизъм на седименти.

Детският череп оставя неизяснено как изглежда възрастният, защото детските кости растат и се променят. DNH 127 е първият възрастен екземпляр, приписан на вида в Дримолен. Според Мартин той „предоставя допълнително потвърждение“, че видът се появява в Южна Африка преди два милиона години.

Приписването към вида се опира на две черти: швът между темпоралната и теменната кост е прав, а израстъкът зад ухото, мастоидният, е сравнително малък. Редица признаци, според изследователите, изключват Paranthropus.

Малък фрагмент и неточна датировка

Фрагментът не показва как е изглеждало лицето или колко голям е бил мозъкът, затова авторите го определят предпазливо като Homo erectus в широк смисъл. Пълен, добре запазен череп на възрастен все още няма.

Съобщенията за находката посочват „около 2 милиона години“, а в статията в списанието се споменава 1,98 млн. години за присъствието на вида в Южна Африка. Кои методи са приложени конкретно към DNH 127, в наличните материали не е посочено. Твърдението се опира и на по-ранната датировка на цялата кариера, която е в същия интервал.

Съотношението 10 към 1 не е мярка за реалната численост, а описва само какво се е запазило в една пещера, и може да е изкривено от начина, по който костите са се натрупвали и оцелявали. В Източна Африка има фрагмент, който може да е Homo erectus и да е на 1,9 млн. години, но уверено определените находки там са на около 1,6 млн. години. Мартин сравнява сегашните знания с поглед през „точка от карфица“ вместо през прозорец.

Три вида хоминиди на едно място

В Дримолен двата вида са живели на едно място, а фосилите им обхващат около 100 000 години. Мартин описва Homo erectus като нещо, което „изглеждало като аутсайдер с малък шанс да оцелее“. Homo erectus развива по-голям мозък и по-малки кътници, вероятно заради повече месо, а Paranthropus запазва мозък, малко по-голям от шимпанзейския. В околността е живял и Australopithecus sediba, трети вид хоминид.

Шварц пише, че не се знае дали видовете са се срещали пряко, но присъствието им на едно място дава основание да се предполага, че са си поделяли земята и ресурсите.

Мартин отбелязва, че огромни части от Западна и Централна Африка остават неразкопани.