Европейско-японският апарат BepiColombo трябва да влезе в орбита около Меркурий на 21 ноември 2026 г., осем години след изстрелването си на 19–20 октомври 2018 г. Към 19 ноември маневрата още не е направена. Последното официално съобщение на Европейската космическа агенция (ЕКА) е от 29 октомври и все още дава тази дата, а наблюденията няма да започнат веднага след влизането в орбита: ЕКА ги планира за април 2027 г.
Апаратът е общо дело на ЕКА и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). Европейската част е MPO, с тегло 1230 кг, а японската е Mio, с 255 кг. Третият модул е преходният, който ги докара дотук.
Девет прелитания и слаба граница на устойчивост
От ЕКА обясняват, че огромната гравитация на Слънцето затруднява поставянето на апарат в стабилна орбита около планетата. Според агенцията полетът до Меркурий иска повече енергия от полет до Плутон. Апаратът пада към Слънцето и трябва да изгуби много скорост, преди малката планета да успее да го задържи.
Затова е направил девет прелитания – едно край Земята, две край Венера и шест край Меркурий, последното на 8 януари 2025 г. Всяко от тях използва гравитацията на планетата, за да забави апарата. В първоначалния план шестте прелитания довеждат относителната скорост до 1,84 км/с, а четири последни тягови дъги, тоест дълги периоди на работа на йонните двигатели, я свалят дотам, че Меркурий да „хване“ апарата слабо, на ръба на гравитационното си влияние. ЕКА нарича това улавяне при „слаба граница на устойчивост“. След него е нужна само малка маневра, за да се стигне до първа орбита от около 674 на 178 000 км. Така е по-безопасно, отколкото при единствен силен тласък.
Тези подробности са от първоначалния план. В последното съобщение на ЕКА няма разбивка на дъгите и няма скорост за самата маневра, затова не е потвърдено дали сега те са точно четири. Според други данни последната тягова дъга на йонните двигатели е свършила на 15 юни 2026 г., а за приближаването и влизането в орбита ще работят химическите двигатели на MPO. Преходният модул се отдели на 3 септември 2026 г., а на 24 септември MPO пусна двигателите си за 8 минути и 42 секунди и даде корекция от 11,4 м/с. Още малки корекции са предвидени преди 21 ноември.
Двигатели без пълна тяга и нова траектория
Първоначално апаратът трябваше да влезе в орбита през декември 2025 г. През април 2024 г. електрическите двигатели на преходния модул спряха да работят с пълна мощност. Инженерите откриха вероятната причина след няколко месеца, но не успяха да я отстранят, а тягата остана под минимума за влизане в орбита по старата схема.
Вместо ремонт екипът по динамика на полета изчисли нова траектория. Четвъртото прелитане край Меркурий мина на 35 км по-близо до планетата от планираното, за да е нужна по-малко тяга на следващото, а шестте прелитания пренасочиха апарата по новия път. Пристигането се забави с 11 месеца, до ноември 2026 г., а ЕКА заяви, че основната научна програма остава непроменена.
От разделянето през декември до първите данни
След влизането в орбита двата апарата остават заедно. На 9–10 декември 2026 г. MPO и Mio се разделят. Mio отива в полярна орбита с период около 9,3 часа, а на 16 декември от MPO се отделя и слънцезащитната конструкция MOSIF, която екипът е репетирал на 29 октомври. Според ЕКА Mio ще е на височина от 590 до 11 640 км и ще измерва магнитното поле и плазмата, а MPO слиза в по-ниска орбита, за да проучва повърхността и вътрешността. Други източници дават малко по-различни височини за Mio, затова тези числа са приблизителни.
Планът е MPO да стигне до крайната си орбита от 480 на 1500 км с период 2,3 часа до 10 март 2027 г. После следват проверки на уредите, а основната научна фаза започва на 6 април 2027 г. Единадесетте уреда на MPO са включени заедно на 15 септември и работят нормално. Сред тях са инфрачервеният спектрометър MERTIS, който картографира минералите, и лазерният висотомер BELA, който измерва релефа, включително за пръв път на южното полукълбо.
ЕКА обновява страницата си с новини за пристигането и при промяна на датата ще я публикува там.
Коментари (0)
Все още няма коментари.