Изкопаемите горива ще изпуснат в атмосферата около 38,2 милиарда тона CO2 през 2026 г., с 0,4% по-малко отколкото година по-рано. Това е прогноза на учените от проекта Глобален въглероден бюджет, а не измерен резултат, и спадът е толкова малък, че не променя посоката. Ако се добавят и емисиите от промени в земеползването, общото количество расте – от 42,8 на 43,3 милиарда тона.

Прогнозите за 2026 г. са предварителни, докладът е препринт и рецензираната му версия предстои. Границите на несигурността около стойността минус 0,4% не са потвърдени в използваните източници.

Спадът идва най-вече от петрола. Емисиите от него се очаква да намалеят с 1,9%, от природния газ с 0,3%, а от въглищата да се вдигнат с 0,6%. Авторите наричат петролния спад „вероятно краткосрочна реакция“ на енергийния шок заради конфликта с Иран. В останалия свят, извън големите икономики, емисиите падат с 0,7%, пак най-вече от петрола, вероятно заради по-високите цени и недостига на доставки.

Пожари и обезлесяване

Двете числа измерват различни неща. Изкопаемите емисии идват от изгарянето на петрол, газ и въглища. Общите прибавят и онова, което отива във въздуха при промени в земеползването – най-вече когато се изсичат и горят гори. Те се оценяват с по-голяма несигурност, а за 2026 г. са около 5,1 милиарда тона и растат заради горски пожари по торфени почви и западане на горите в Югоизточна Азия, свързани със сушата от Ел Ниньо.

Постоянното обезлесяване дава около 3,8 милиарда тона годишно за 2016–2025 г. Залесяването и възстановяването на гори прибират около половината от това. Китай, ЕС и САЩ заедно отнемат около 0,8 милиарда тона на година, а в Бразилия, Русия и Индонезия обезлесяването надвишава поглъщането.

Затова концентрацията в атмосферата продължава да расте. Прогнозата за 2026 г. е 427,7 частици CO2 на милион частици въздух, което е 54% над прединдустриалното ниво. Океанът и сушата поглъщат част от изхвърленото, а новите технологии за изтегляне на въглерод покриват по-малко от половин час от годишните изкопаеми емисии.

Китай, САЩ, ЕС и Индия

Китай, който дава около 32% от изкопаемите емисии в света, ги намалява с 0,9%, макар въглищата там да растат с 0,3%. САЩ спадат с 1,3%, най-вече защото се използват по-малко въглища след скока година по-рано. Европейският съюз е на минус 1,5%, а Япония на минус 1%. Индия е единствената голяма икономика с растеж – 4,4%, над средния си темп от 3,5% годишно за последното десетилетие. Международната авиация и корабоплаването падат по 1%, като при авиацията част от обяснението е по-малката активност в Близкия изток.

Слънцето и вятърът са спестили около 4,1 милиарда тона емисии през 2025 г., а за 2026 г. се очакват 4,6 милиарда, при 0,28 милиарда през 2010 г. Около 10% от автомобилния парк в света е бил електрифициран през 2025 г., или 6%, ако не се броят хибридите. Общите емисии растат със 0,3% годишно през последното десетилетие, при 1,7% годишно в предишното. А 59 държави са изпускали по-малко през 2025 г., отколкото през 2019 г., докато икономиките им са растели.

„Спадът в емисиите за една година не е връх, освен ако не е предизвикан от структурна промяна“, казва Глен Питърс от Сисеро. Главният автор Пиер Фридлингщайн от Университета в Ексетър смята, че намаление, което се дължи отчасти на геополитически шокове, „не е устойчиво решение за климата“. Според авторите растежът на чистата енергия засега не стига за траен спад, а устойчив връх и намаляване „може да са на няколко години“, ако внедряването продължи да се ускорява.

Остатъчен бюджет за 1,5 градуса

Остатъчният бюджет за 1,5 градуса затопляне, тоест количеството CO2, което още може да се изпусне при 50% шанс да не се прехвърли този праг, е около 150 милиарда тона. Това са под четири години при сегашното темпо, а Нашият свят в данни го смята за около 3,5 години.

Авторите очакват и че Ел Ниньо през 2026 г. ще засегне значително поглъщането на въглерод от сушата.