Дронът Dragonfly на NASA е минал в симулация целия си първи полет над Титан, от отделянето от защитната капсула до кацането на място, което сам е избрал. Тестът е на компютърен стенд, а не на бордовия компютър, който ще лети към Сатурн, и затова не доказва, че апаратът е готов.
NASA обяви резултата на 23 октомври 2026 г. Изпитването е в Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ в Лорел, щата Мерилънд. Там полетният софтуер и електрониката, близки до реалните, работят в реално време и получават изкуствени данни от сензорите. В симулацията апаратът с ротори се отделя от капсулата, лети над дюни, сканира терена за безопасно място, прави кръг и се спуска.
Според NASA това е най-пълният тест на „първия полет“ досега. Зак Пътнъм, главен инженер по движението на Dragonfly в лабораторията, казва, че тестът „използва всеки елемент от сензорния хардуер на кацалката“.
Какво участва в симулацията
Данните идват от три вида сензори: две нови навигационни камери, инерциални измервателни блокове и лидар. Инерциалните блокове следят как апаратът се върти и ускорява, а лидарът мери с лазер височината, наклона на терена и опасните неравности. За лидара екипът е направил изкуствен терен.
По-трудни са камерите. Специален имитатор с графични процесори рисува сцените от Титан в реално време, за 20–70 милисекунди, колкото ще е експозицията на истинските камери. Това е времето за една снимка, а не честота на кадрите или забавяне на системата за управление, и NASA не е публикувала такива числа.
Апаратът започва да търси място за кацане на около 100 метра над земята. Отделя се от капсулата на около километър височина, а спускането и кацането траят около два часа и половина.
Какво тепърва предстои
Тестът не е минал на реалната полетна електроника. Екипът планира да повтори първия полет върху нея, да пусне и други профили на полет и нарочно да вкара повреди, за да види как апаратът реагира сам. Данните са изкуствени, а срок за тези изпитвания няма. В публикацията на NASA не пише нищо за изпитване с повредени или влошени сензори.
Преди това пътят е бил стъпка по стъпка: въртене на един ротор, кратък полет за преместване, после частичен разузнавателен полет, като всеки път се добавят сензори и функции.
Защо дронът лети сам
Сигналът от Земята до Титан пътува около 90 минути в една посока, затова няма как да се управлява на живо. Пътнъм казва: „Всичко, което правим на Титан, трябва да става автономно“. Ако нещо се обърка, апаратът има три хода: връща се на вече огледано безопасно място, търси ново или каца веднага, ако батерията е слаба или той прегрява.
Средата там върви в две посоки. Въздухът при повърхността е около четири пъти по-гъст от земния, а гравитацията е около една седма. Затова според Зиби Търтъл от екипа летенето е около 40 пъти по-лесно, отколкото на Земята. За да виси във въздуха, апаратът иска само около 2,5% от мощността, която би му трябвала на Земята.
Студът обаче е около минус 180 градуса. Вътрешността на апарата е проектирана да остава между минус 40 и 30 градуса, а топлината идва от ядрен генератор, чиято отпадъчна топлина се разпределя с вентилатори и канали. Моторите се оставят да замръзват между полетите, защото затоплянето им преди излитане струва по-малко енергия от постоянното им топлене.
Навигацията е с оптични средства. Апаратът ползва карти, направени по данни от сондата „Касини“, а при изпитания в Аризона системата е бъркала собствената сянка на кацалката с неподвижен ориентир. Според статията в „Аеронавтика и астронавтика“ разсеяната светлина на Титан би трябвало да избегне този проблем. На височина от 400 метра лидарът и камерите търсят безопасно място за кацане.
За сравнение: за около 74 титански дни, или близо 3,2 земни години, Dragonfly може да прелети поне 180 километра. Марсоходът „Кюриосити“ е минал около 28 километра за около десет години. Един титански ден е около 16 земни.
Излитането е планирано не по-рано от юли 2028 г., пристигането на Титан – в края на 2034 г., а мисията трябва да трае около 3,3 години. Дотогава екипът ще повтори първия полет на реалната електроника и ще вкара нарочни повреди.
Коментари (10)
Титан? Къде е това всъщност?
Титан... Сатурн май беше. Ама наистина ли го намериха мястото за кацане с тия сензори?
Сатурн, нали? Голям свят е Вселената.
Титан, а? Дали ще има лед там или пък нещо друго интересно да хванат?
Лидар ли казаха? Интересно как ще го използват там...
Титан... толкова години на Сатурн ли го пращат тоя дрон? Дано да се справят, де.
толкова години за титан… а на нашата инфраструктура нищо не оправиха все още?
Интересно как са се справили с кацането без повредени сензори. Трудно си представям как точно е станало това!
Титан… цял еп изхарчен за симулация
Титан… доста име, нали? Какъв компютър са използвали всъщност?