Това, че една храна попада в графата „ултрапреработена“, не казва нищо за самия продукт и не е доказателство, че той вреди, предупреждават диетолози и специалисти по хранителни науки. Затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови проблеми и по-висока смъртност се срещат по-често при хората с висока консумация на такива храни. Това показват големите проучвания. Специалистите обаче спорят дали вината е в самата индустриална обработка.

Около темата се надига „нарастваща истерия“, смята Мейв Ханан от Британската диетична асоциация. Според нея посланията са твърде черно-бели и подхранват страха от храната.

Дългият списък съставки не прави продукта нездравословен, обяснява Ханан. Част от непознатите имена са витамини, минерали или разрешени от закона технологични вещества, а хранителната стойност значи повече от броя думи на етикета.

За пример тя дава пилешките хапки: ултрапреработени са, но са добър източник на протеин. Мазнините и солта в тях са повече, отколкото в обикновено пилешко гърде. Затова съветът ѝ е да се ядат умерено и на фона на балансирано меню. Не бива да се смятат за равностойни на непреработеното месо. Една храна не определя режима, значение има балансът във времето.

Официалната класификация е системата NOVA. Към нея се причисляват продукти с индустриална рецептура, в които влизат рафинирани съставки, ароматизанти, емулгатори, оцветители и други добавки. Популярното правило „над пет съставки плюс съставка, която обикновено не се ползва в домашната кухня“ е само ориентир.

Във Великобритания над половината от приеманите калории идват от ултрапреработени храни. Националните здравни институти в САЩ проследиха 20 възрастни при менюта, изравнени по основни хранителни показатели: при ултрапреработения режим участниците са приемали средно с около 500 ккал дневно повече и са качили тегло. Близо 430 000 души обхвана европейско изследване, публикувано през 2025 г., според което при по-висока консумация общата смъртност е по-голяма, както и смъртността от няколко групи заболявания.

Става дума за риск, отчетен на ниво хранителен модел, а доказателство, че всеки отделен продукт действа по един и същ начин, няма. Открит остава въпросът каква тежест имат високото съдържание на сол, захар, мазнини и калории.

Проф. Дейвид Джулиан Макклементс от Университета на Масачузетс, който проучва хранителни технологии, смята, че самото понятие не е добре определено, а вниманието към преработката отвлича от основния проблем. Науката още няма категоричен отговор дали обработката сама по себе си вреди, независимо от състава, структурата и начина на консумация. През 2026 г. той издаде книга за науката зад тези храни.

Д-р Крис ван Тулекен е критичен към индустрията и определя продуктите като „почти невъзможни за избягване“. Компаниите използват технологии и наука, за да правят храни, които трудно се спират, и знаят как да правят здравословна храна, но не го правят, защото не е печелившо, твърди той. От Британската федерация на производителите на храни и напитки отговарят, че компаниите са вложили много пари за намаляване на солта, захарта и калориите.

Световната здравна организация започна през 2025 г. подготовка на глобални насоки специално за ултрапреработените храни. От организацията посочват, че значение имат разнообразието, балансът, умереността и достатъчният прием на хранителни вещества, а водещи трябва да са непреработените и минимално преработените храни. Режимите с голям дял силно преработени продукти, богати на сол, свободни захари и нездравословни мазнини, се свързват с лоши здравни резултати. СЗО обаче не поставя знак за равенство между всяка преработена храна и нездравословното хранене.