Българският туристически съюз (БТС) търси пари за ремонт на около 150 хижи и туристически обекти в страната, каза председателят му Венцислав Венев. За обновяването на един обект са нужни от 800 000 до 1,5 млн. евро.

Венев говори в Ямбол, където в зала 107 на общината тече регионална среща-семинар на туристическите дружества. Участват дружества от Югоизточна и Южна Централна България, от областите Ямбол, Сливен, Бургас, Хасково и Стара Загора. Срещата приема Община Ямбол, а гостите приветства заместник-кметът Васил Александров.

Съюзът поддържа хижи, заслони и туристически спални. Някои високопланински обекти са трудно достъпни и ги снабдяват с коне във всички сезони, а през зимата и с моторни шейни.

За хижите Венев каза пред БТА: „На тях не им е обръщано внимание понякога 35 години и не е бил отделян никакъв бюджет“. Според него приходите от туристи и от нощувки не стигат за поддръжката.

БТС е изпратил предложения почти до всяко министерство за програма за финансиране на хижи, инфраструктура и маркировка на маршрути. Предишните опити с други министерства не са успели. Според Венев досега министерствата са пращали съюза към Министерството на туризма.

БТС попада сред организациите по Закона за физическото възпитание и спорта. От министър Енчо Керязов, който е от Ямбол, в съюза очакват повече внимание. Според Венев следващата стъпка е обновяването на планинската база и на инфраструктурата.

„За съжаление, процесът е бавен, но инфраструктурата не може да чака“, каза още Венев пред БТА.

Попитан дали парите в държавния бюджет за 2027 г. са достатъчни, той отговори, че БТС може да работи и с 2, и с 200, и с 20 милиона.

Няколко обекта вече са заснети и за тях са изготвени количествено-стойностни сметки. Приоритет са обектите по маршрутите Е3, Е4 и Е8. Сред първите за ремонт е хижа „Планински извори“, която БТС придоби наскоро. Тя е на билото на Стара планина, по маршрут Е3 от Ком до Емине.

На срещата участниците обсъждат маркировката и поддръжката на пешеходните и велосипедните маршрути и подготовката на пътеките за сезоните. Друга тема е обучението на местни хора да маркират по приетите в България стандарти.

Представя се и новата дигитална платформа на съюза. С нея туристите могат да се ориентират, да планират преходи и маршрути, да получават сведения за хижи, заслони и спални, да се свързват пряко с тях и да правят резервации. Интерактивната карта показва туристически, природни, културни и исторически забележителности, заедно с местоположение, работно време, сайтове и метеоусловия.

Дружествата управляват в платформата членовете и документите си и въвеждат календарните си планове с прояви, които са публични за цялата страна. Общините Шумен и Хисаря се интересуват от регионални версии, в които да има забележителности, места за настаняване, културни обекти и събития на общини, дружества, спортни клубове и културни институции.

В БТС членуват 149 туристически дружества, към които има клубове по пешеходен, велосипеден, воден и ски туризъм, пещерно дело и ориентиране. Стратегията за развитие на съюза е за 12 години, от които са минали две. Целите са дигитализация, повече членове и включване на младите.

По думите на Венев младите все повече ходят в планината, но често сами, събрани през социалните мрежи, а понякога и неподготвени. Съюзът иска да ги привлече в организираното туристическо движение.

Според председателя без общините дейността на съюза е много трудна и общинската администрация е ключова за нея. Интересът към БТС расте, а Венев го смята за знак, че авторитетът на организацията е възстановен.

Съюзът администрира и „Опознай България – 100 национални туристически обекта“, което тази година навършва 60 години. В движението има около 220 обекта и все повече туристически и културни места искат да влязат.

Нови обекти одобрява Национален координационен съвет с 14 представители на министерствата на културата, образованието, туризма и спорта, на БНТ, БНР и други институции. Съветът заседава два пъти годишно, следи колко души посещават обектите и според оценката на комисията решава кои да отпаднат и кои да влязат.

БТС следи интереса към националните обекти и предлага на комисията нови. Според Венев включването в движението прави обектите по-разпознаваеми и с повече посетители.