Европейската централна банка (ЕЦБ) най-вероятно ще остави основната си лихва на 2,65% на заседанието след по-малко от три седмици, в края на месеца. Повишение може да дойде през декември и в началото на следващата година. Така прогнозираха банкери от водещи банки на форума „Финанси: Уравнения и решения“.

Кредитополучателите в България не бива да очакват резки промени, според банкерите. Изключение са заемите, чиято лихва е вързана пряко с юрибор, лихвата, по която банките в еврозоната си дават пари една на друга.

„Не очакваме резки движения, освен на кредитите пряко обвързани с юрибор, където трансмисията е моментална“, каза пред БНТ Добромир Добрев, изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и пазари“ в търговска банка. Това значи, че при тези заеми по-високата лихва ще се види във вноската веднага. При останалите натискът за повишаване ще бъде поет от системата, без резки движения, обясни Добрев.

Според Борислав Бангеев, главен директор „Корпоративно банкиране“ в търговска банка, лихвите ще растат в средносрочен план. Кредитополучателите без висока задлъжнялост ще приемат това нормално и повишението няма да ги засегне съществено.

Към рисковете пред сектора банкерите подхождат с умерен оптимизъм. Изброиха по-лошата кредитна дисциплина, по-високата задлъжнялост, геополитическите рискове и идеята за данък „Свръхпечалба“ за банките.

„В икономическата теория „свръхпечалба“ няма такова понятие“, заяви Добрев. Според него такъв данък има в някои държави, но не в повечето и не непременно в най-развитите. Обикновено се въвежда в години с извънредни събития и резки външни шокове, а такава ситуация сега не се вижда.

Бангеев постави под въпрос дали е нужно облагане, което намалява капитала на банките, при положение че правителствените политики залагат на повече инвестиции в капиталоемки сектори: публична инфраструктура, транспортна свързаност и дигитализация.

Банкерите предупредиха, че такъв данък би се отразил дългосрочно на инвестиционния климат в България. Според тях проблемът на държавния бюджет не е в приходите, а в нуждата държавата да харчи по-разумно.

Към клиентите съветът им е да се приспособяват по-гъвкаво към все по-непредсказуемата среда и да използват кредитите си възможно най-ефективно.