Българските диаспори като "мини България" по света: къде са най-големите общности и по какво всъщност им липсва родината

На картата България изглежда малка. Но ако добавим всички места, където се чуват "добър ден", мирише на баница и по стената виси календар с Рилския манастир, страната изведнъж се оказва много по-голяма. Българските диаспори по света са като десетки "мини Българии" – пръснати из различни часови зони, но свързани от езика, спомените и онова тихо чувство, че "там е домът".

По различни оценки извън пределите на страната живеят около 3 милиона българи – граждани и хора с български произход. Това са сънародници в десетки държави, които често описват общностите си именно така: "тук си направихме малка България".

Къде са най-големите "мини Българии"

Картината е разнообразна, но няколко държави ясно изпъкват по брой на българските общности:

• Турция – една от най-големите общности, с стотици хиляди хора с български произход или гражданство, основно потомци на изселници и смесени семейства.
• Германия – днес най-предпочитаната дестинация в ЕС, с няколкостотин хиляди българи, концентрирани в големите градове и индустриални региони.
• Испания – силни общности във Валенсия, Мадрид, Каталуния и Мурсия, оформени още в годините на строителния бум и по-късно.
• Гърция – класическа посока за сезонна и постоянна миграция, особено в Северна Гърция и по островите.
• Великобритания – над стотици хиляди българи, най-вече в Лондон и големите градове.
• САЩ и Канада – утвърдени общности в Чикаго, Ню Йорк, Бостън, Торонто.
• Италия, Австрия, Нидерландия и др. – десетки хиляди българи, които запълват още точки по картата.

Български общности има в десетки държави, а в някои страни българите са признати и като национално малцинство. За мнозина второто поколение – родено и израснало навън – вече живее в реалността на два дома и два езика.

Защо точно тези държави: работа, език и "веригата на познатите"

Причините, поради които българите избират дадена страна, рядко са само една. Най-често се преплитат няколко мотива:

• Икономика и работа – Германия предлага силен пазар на труда и търсене на инженери, IT специалисти, лекари, но и работници в производства и услуги. Испания привлече вълни от българи заради строителството, земеделието и по-ниските разходи в някои региони. Гърция и Италия дълго време бяха "близки" пазари за сезонна и домашна работа.
• Географска и културна близост – Гърция и Турция са "на една ръка разстояние", с вече съществуващи общности, сходна кухня и климат, което улеснява адаптацията.
• Език и образование – англоезичните държави като Великобритания и САЩ привличат млади хора заради университетите. Немският и испанският се учат масово в училище, което прави тези посоки по-достъпни.
• "Ефектът на веригата" – там, където веднъж се е оформила по-голяма група българи, емиграцията се самоподхранва: новодошлите отиват при роднини, приятели или "познат, който ще помогне за първите месеци".

За част от хората изборът не е "любима държава", а "най-малко лошата възможност", в която могат да осигурят по-добри доходи и бъдеще на децата си. В този смисъл географията често следва икономиката, а не мечтите.

Как изглежда една "мини България" в чужбина

Ако в неделя сутрин минете през квартала с най-много българи в голям западен град, лесно може да се почувствате като у дома. Характерни признаци:

• български магазини с надписи ""Български храни"", "Магазин Родина", рафтове с лютеница, бяло сирене и бисквити от детството;
• малки заведения, в които виси знаме, играе балканска музика и се гледат мачове от българското първенство;
• църковни общности, където хората се събират не само на Великден, а и просто "да се видим";
• неделни училища – деца, които през седмицата учат на немски, английски или испански, а в събота пишат на кирилица и рецитират ""Аз съм българче"";
• фолклорни групи, които репетират хора в наета зала, и празници като 3 март и 24 май, отбелязвани с още по-голям патос, отколкото понякога у дома.

Мнозина казват, че едва в чужбина са започнали активно да отбелязват българските празници. Причината е проста: там идентичността не е фон, а нещо, което трябва съзнателно да пазиш – с език, храна, песни и ритуали.

Скучаят ли по родината – и по какво най-много

На въпроса "Скучаеш ли по България?" често следва пауза. Защото с годините "родина" понякога се разделя на две реалности – мястото от детските спомени и мястото от новините. Първото е домът на баба, морето, планината, улицата, на която всички се познават. Второто е политическата криза, ниските заплати, чувството за несправедливост.

Много хора признават, че най-много им липсва:

• семейството – възрастни родители, които не могат да пътуват често, внуци, които виждат бабите и дядовците си веднъж годишно;
• езикът и хуморът – възможността да се пошегуваш "както трябва", без да търсиш думи;
• природата – близостта на море и планина, усещането, че за час си в съвсем друга среда.

В същото време мнозина се страхуват от завръщане, ако това означава да се откажат от стабилността, която са изградили – работа, училище за децата, социални системи. Така все по-често говорят не за "една родина", а за "два дома" – "там, където съм роден" и "там, където съм се устроил".

България, която се разширява – и оголва празни места

Българските диаспори по света са едновременно богатство и болезнено огледало. Богатство – защото създават мрежа от хора, които могат да бъдат мостове за бизнес, култура, образование, които изпращат пари и идеи обратно. Болезнено огледало – защото зад всяка "мини България" навън стоят и празни къщи, затворени училища, цели села със светнати прозорци само през август.

За хората в тези общности животът между два свята често се описва просто: "Свикваш да ти липсва по малко от всичко – и оттам, и оттук." А може би именно в тази раздвоеност се ражда нова версия на българската идентичност – такава, която не свършва на границата, а следва хората там, където са избрали да търсят по-добър живот, без напълно да пускат корените си.