MIT разкри молекули, чрез които чревните неврони „надушват“ бактерии

Редакция BurgasMedia Софи Терзиева
21.04.2026 • 14:11
390 прегледа
7 коментара
MIT разкри молекули, чрез които чревните неврони „надушват“ бактерии
Снимка от DFID - UK Department for International Development, Wikimedia Commons (CC BY 2.0)

Учени от MIT установяват кои молекули помагат на чревните неврони да различават полезни и опасни бактерии, разкривайки механизъм за влияние на микробиома върху мозъка и поведението.

Учени от Института "Пикауър" за обучение и памет към MIT идентифицират с висока точност молекулите, които позволяват на чревните неврони да различават полезни от вредни бактерии, като описват химическия диалог между микробите и нервната система, който вероятно се е запазил и при хората. Резултатите, публикувани в априлския брой на списание "Current Biology" за 2026 г., дават механистична основа за разбиране как чревните бактерии влияят върху мозъчните функции и поведението.

Полизахаридите като бактериални сигнатури

Екипът, ръководен от постдокторанта Каси Естрeм и доцента Стивън Флавел, се фокусира върху нематодата C. elegans – миниатюрен прозрачен червей, който се храни само с бактерии, за да установи какво точно "засичат" чревните неврони при контакт с микробите. Изследователите излагат червеите на въздействието на 20 различни бактериални вида, след което поетапно разграждат бактериите до техните химични компоненти.

Постепенно ДНК, липидите, протеините и простите захари са изключени като възможни сигнали. Оказва се, че именно полизахаридите – сложни захарни структури, които покриват повърхността на бактериите – активират ключовия чревен неврон NSM. При грам-положителните бактерии особено силен активатор е пептидогликанът – основен елемент от клетъчната им стена. Когато NSM разпознава тези молекули чрез киселинно чувствителни йонни канали (ASIC), той освобождава серотонин, който ускорява храненето на червея и забавя движението му, така че той да остане на място и да продължи да се храни.

Когато генетично се изключват ASIC каналите, изчезват както невронният отговор, така и наблюдаваните поведенчески промени, което потвърждава централната роля на тези канали във веригата от сигнализирането за наличие на бактерии до оформянето на поведението.

Вграден сигнал за опасност

Екипът открива и своеобразен молекулярен "червен флаг". Патогенът Serratia marcescens съществува в две форми – пигментирана и непигментирана. Пигментираните щамове, които синтезират съединение, наречено продигиозин, се оказват значително по-смъртоносни за червеите. В присъствието на продигиозин невронът NSM не се активира и червеите спират да се хранят.

Когато продигиозин се добавя към бактерии, които по принцип привличат червеите, типичният отговор на NSM се потиска – това показва, че животното е развило химическа система за ранно предупреждение спрямо специфичен молекулярен сигнал за опасност.

Какво означава това за човешкото здраве

"В нашето тяло бактериалните клетки са повече от собствените клетки на организма. Все повече данни показват, че това има дълбоко отражение върху човешкото здраве", казва Флавел. Според него ASIC каналите, описани в това изследване, са аналогични на каналите, открити в човешки неврони, което подсказва, че подобни пътища за сигнализация между червата и мозъка могат да действат при различни видове.

Чревният микробиом при хората се свързва с депресия и болестта на Паркинсон, но конкретните механизми зад тези връзки все още са слабо изяснени. Флавел подчертава, че идентифицирането на точни молекулярни механизми може да подпомогне разработването на терапевтични лекарства или добавки, които влияят на взаимодействието между бактериите и нервната система.

"Няма причина да смятаме, че тези пътища се ограничават само до C. elegans", отбелязва той. "Молекулните участници, които идентифицирахме, се срещат при много видове, включително при бозайниците".

Автор Софи Терзиева
Софи Терзиева

Автор на тази статия

Софи Терзиева е журналистка, специализирана в сферата на технологиите, иновациите и научните открития. Има публикации в престижни издания.

Обича да обяснява сложни теми на разбираем език. Следи отблизо развитието на изкуствения интелект и научните конференции.

Тагове:
MIT бактерии микробиом чревни неврони полизахариди C. elegans продигиозин
Сподели:

Коментари (7)

Avatar
Commenter

2222CA6869

21.04.2026, 14:21

абе, хора, видя ли тая новина?! mit, американци... все хубави неща правят, нема спор. ама да питам сега - значи чревните неврони ни "намират" бактериите? к'во значи тогава всичко дето ядем?! ясно е, че ако нещо ни навреди, тялото реагира, ама да има специални "носове" за бактерии... малко ми се струва фантастично, да си го кажем.

Commenter

irbskp381

21.04.2026, 14:23

Абе пич, тъкмо четох това! мн ако откритие, наистина. Ама дай малко да разсъ

Commenter

FDD46BCF

21.04.2026, 14:23

Ей, колега! Видях новината и аз, ама братче, все едно чета научна фантастика! "Носове" за бактерии... ха-ха-ха! Да, американците правят хубави неща - няма спор, те са доста напред с технологиите, що да ги отричаме? Ама тоя път малко прекалиха май

Commenter

qkbby41

21.04.2026, 15:09

Абе хорааа, вие го гледате ли тая новина? MIT пак са измислили нещо яко! Честно казано, малко съм шашнато, ама в добрия смисъл разбира се.

Commenter

nvxmc626

21.04.2026, 15:13

абе, qkbby41, "шашнато" казваш? и аз съм малко такъв... не знам бре, колега. mit са велики, да, ама все едно с тези открития ни разсейват от истинските проблеми. всички говорим за бактерии и мозък, а то кой ще оправи пътищата тук? кой ще направи така, че младите да не бягат от българско и да търсят работа в европа, та да имаме хора изобщо?

Commenter

fan2@mail

21.04.2026, 15:14

Баси, сериозно ли е? И то MIT го измислиха?! 🤯 На

Commenter

Petar47

21.04.2026, 15:11

Абе, к'во значи това? Сериозно ли? MIT, деба! Хубави неща правят, няма спор, ама тоя път