Малкото село Зализничне, основано преди повече от 160 години български преселници, се превръща в символ на мултиетническа солидарност по време на руската агресия. Населено с разнообразни етнически общности – българи, албанци, украинци, гагаузи и молдовци – селището става епицентър на патриотичен съпротивителен дух.
Централна фигура в този разказ е Володимир – млад военнослужещ с български корени, който доброволно постъпва във въоръжените сили през 2022 година. Неговото решение да защитава Украйна произтича от дълбоко лично убеждение – осигуряване на сигурно бъдеще за собственото му семейство и родна общност.
Демографската картина на селото претърпява драстични промени заради войната. Докато преди конфликта населението наброява около 3 500 души, понастоящем то е намаляло до 2 300. Множество жители са напуснали района, докато други бежанци от разрушените региони Николаев и Херсон са намерили убежище в Зализничне.
Статистиката разкрива мащаба на общностната ангажираност – 33 местни жители понастоящем служат в украинската армия. Сред тях са Володимир и неговият чичо. Трагичната цена на войната се изразява в четирима загинали и четирима безследно изчезнали войници от селото.
Галина Бирюкова, майката на Володимир и ръководител на местния фолклорен колектив „Радост", споделя емоционални наблюдения за промените във военния контингент. Според нея синът ѝ се е трансформирал – станал по-зрял, концентриран и психически устойчив.
Междуетническата солидарност се проявява най-силно сред военнослужещите. Володимир разказва как българи, гагаузи, молдовци и украинци работят съвместно, като споделят всяка получена домашна храна. При всяко завръщане в базата той носи по 10-15 кутии с храна, които разпределя между колегите си.
„Отидох да служа, защото такава беше необходимостта. Сега трябва достойно да завърша започнатото", категорично заявява Володимир, олицетворявайки колективния дух на съпротивата.