Нощта на 30 юли бележи важен момент във военните действия в Украйна, когато руските окупационни войски (РОВ) приложиха безпрецедентна стратегия с използването на осем реактивни дрона. Атаката, извършена с 78 дрона-камикадзе от типовете Shahed-136, "Гербер" и "Пародий", разкрива нови тактически измерения в съвременната хибридна война.
Експертите от групата "Информационное сопротивление" анализират този значим инцидент, който се различава съществено от предишни подобни нападения. Ключовата иновация се крие в координираното използване на група реактивни дронове, което поставя нови предизвикателства пред украинската противовъздушна отбрана.
Макар официалните източници все още да нямат конкретна информация за точния тип реактивни дронове, съществуват силни предположения, че те представляват локализирана руска версия на иранския Shahed-238. Този модел, представен през ноември 2023 година, притежава няколко модификации с различни системи за самонасочване, включително електро-оптични и радарни сензори.
Технологичните характеристики на тези реактивни дронове са изключително впечатляващи. Те развиват скорост около 550 километра в час, което значително надвишава параметрите на стандартните безпилотни летателни апарати. Тази висока скорост създава сериозни предизвикателства за мобилните огневи групи, които разполагат предимно с леко стрелково въоръжение.
Стратегическата цел на РОВ изглежда многопластова. Първо, те тестват ефективността на реактивните дронове срещу съвременните зенитни системи. Второ, стремят се да изтощят украинската противовъздушна отбрана чрез комбинирана атака, включваща различни типове дронове и примамки.
Въпреки технологичните предимства, експертите подчертават, че реактивните дронове имат съществени ограничения. В сравнение с класическите Shahed-136, те отстъпват по отношение на разходи, далечина на действие и маневреност. Тяхното единствено значително преимущество се явява изключителната скорост.
Военните анализатори предупреждават, че този нов подход не трябва да се възприема като revolucionen пробив, но определено представлява еволюция в тактиката на дистанционни атаки. Реактивните дронове притежават потенциал да създават затруднения на краткостоящите мобилни формирования и да предизвикват допълнителен натиск върху системите за противовъздушна отбрана.
Остава открит въпросът дали тази тактика ще бъде широко възприета или представлява поредния експериментален опит от страна на руските окупационни войски. Несъмнено обаче, тя изисква задълбочен анализ и адаптиране на отбранителните стратегии от украинска страна.