Устойчиво развитие и декарбонизация – ключови приоритети за България в зеления преход

Министърът на околната среда и водите Манол Генов изтъква, че за провеждане на ефективна екологична политика са необходими съвместни усилия на всички заинтересовани страни – законодателна и изпълнителна власт, научни общности, граждански организации и целия потенциал на нацията. Според него чистата индустрия означава по-ниски дългосрочни разходи за енергия, намалени рискове от регулаторни санкции и въглеродни такси, цифровизация и достъп до нови пазари и потребители.

Министър Генов подчертава, че зеленият преход и декарбонизацията са възможност за логичен, разходо-ефективен и устойчив нов модел на развитие, от който можем да спечелим, опазвайки природата и бъдещето си. Той изтъква, че добивната промишленост в България има ключово значение не само за икономиката, но и за осигуряването на суровини за новите зелени технологии. Чрез иновации, дигитализация и отговорно управление, секторът може да бъде двигател на трансформацията към нисковъглеродна и кръгова икономика.

Министър Генов предупреждава, че не трябва да допуснем укрепването на стратегическата ни автономност при производството на ключови суровини и продукти да доведе до замяна на една зависимост с друга. Той припомня, че България многократно е призовавала към баланс между амбиция и прагматизъм, като е отстоявала, че на бизнеса и индустрията трябва да се предостави посока и стабилна, предвидима регулаторна рамка с поне 10-годишен хоризонт.

Според министър Генов, бизнесът е този, който създава работни места и движи икономиката, когато бъде оставен да работи при разумна регулация. Той подчертава, че не трябва да губим фокус и да пренебрегваме значението на екологичното законодателство, нито да неглижираме и забравяме за екологичните процедури в стремежа си да опростим и улесним прехода.

Зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов посочва, че морската икономика има значителен потенциал за растеж, но той е неразривно свързан със съхраняването и възстановяването на морските екосистеми. Той отбелязва, че в България се наблюдава видимо подобрение при изследванията за качеството на морските води, но има тревожна тенденция към намаляване на количествените показатели за подземните води.

Според Костадинов, едно от най-големите предизвикателства на екологичната политика е да я превърнеш в хоризонтален принцип, който да „пронизва" всяка човешка дейност. Той посочва, че въпреки че България работи в съответствие с Рамковата директива за водите, все още липсва интегрирано, цялостно и единно управление на водите в съответствие с Националната стратегия.