Запечатани гробници на 2000 години с златни артефакти открити край Александрия

Министерството на туризма и древностите на Египет съобщи в събота за откриването на "18 нови гръко-римски гробници" на археологическия обект Марина ел-Аламейн, разположен на около "100 километра западно от Александрия" по брега на Средиземно море. Сред впечатляващите находки са "запечатан гранитен саркофаг" с дължина около "2,5 метра", който по предварителни данни не е отварян близо "две хиляди години", както и "24 златни предмета", поставени в устата на покойниците като част от древен погребален обред.

Гробници, запечатани от античността

Разкопките под ръководството на египетския археолог "Еман Абдел-Халик" са разкрили "11 гробници, изсечени в скалата" със средна дълбочина около "осем метра", както и "седем наземни гробници", изградени от варовикови блокове. В част от погребалните камери каменните запечатващи плочи са били открити "нетронати", което показва, че в тях не е имало вмешателство от античността насам.

Гранитният саркофаг със запазен капак е съдържал "костни останки", които в момента се анализират от специалисти. В близост до него археолозите са открили и "фрагменти от гипсова статуя на сфинкс", допълваща картината за богатото символно оформление на некропола.

Златни "езици" и погребални дарове

Сред откритите артефакти има "цели и почти цели керамични съдове, амфори, маслени лампи, чинии, варовикови олтари и чаши", както и архитектурни елементи, принадлежащи към самите гробници. Особено впечатление правят "24 златни пластини", намерени в устата на няколко от погребаните.

Тези пластини съответстват на обред, известен като "златен език", свързан с представите за отвъдния живот в гръко-римския период. Смята се, че "златният език" е трябвало да осигури на душата способността да говори в света на боговете и да се защитава пред съдниците в отвъдното.

Загубеният пристанищен град отново излиза на светло

Новото откритие увеличава общия брой на известните гробници на мястото до "44", откакто Марина ел-Аламейн е идентифициран през "1986 г." по време на строителни работи. Археолозите смятат, че обектът съответства на древния пристанищен град "Левкаспис", процъфтявал от елинистическата епоха до византийския период.

Градът е бил важен търговски и културен пункт по средиземноморското крайбрежие, като новите гробници и артефакти дават по-пълна картина за живота и погребалните практики на местното население в този дълъг период.

Паралелно откритие във византийско селище в оазиса Дахла

Съобщението за находките край Марина ел-Аламейн беше направено успоредно с информация за друго значимо откритие – добре запазено "жилищно селище от византийската епоха" в Западната пустиня на Египет, в "оазиса Дахла". Там археолозите са намерили около "200 фрагмента керамика с надписи на коптски и гръцки език", "бронзови монети" с портрети на византийски императори и "златни монети", датируеми с периода на управление на император "Констанций II" (337–361 г. сл. Хр.).

Тези находки допълват картината за културните връзки между Египет и останалата част от средиземноморския свят в късната античност и ранното християнство.

Широкият контекст: Марина ел-Аламейн като кръстопът на култури

Марина ел-Аламейн е обект на археологически изследвания от "1990-те години". Паметникът включва обширни останки от пристанищен град, съществувал от "II век пр. Хр." до "VI век сл. Хр.". Министърът на туризма и древностите "Шериф Фатхи" определи последните находки като важни за "по-дълбокото разбиране на ролята на това място като културен кръстопът" между Древен Египет и средиземноморския свят като цяло.

Запечатаните гробници, златните "езици" и богатият набор от погребални дарове показват как местните общности са съчетавали египетски и гръко-римски традиции, докато пристанищният град е служил като врата между пустинята, Нил и Средиземно море.