В разгара на настъпваща водна криза: Парламентарна комисия прие спешни мерки след повече от три часа дебати.
София, България — В условията на засилващо се обществено напрежение и очакване за решителни действия, Комисията по околната среда и водите проведе извънредно заседание, което продължи повече от три часа. Емоциите бяха осезаеми, а обсъжданията, на моменти напрегнати, се фокусираха върху един от най-сериозните проблеми пред страната – водната криза. В крайна сметка, след интензивни дебати и гласуване, беше одобрен проект на решение за предприемане на спешни мерки за справяне със ситуацията.
Проектът, внесен съвместно от депутати от ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“ и „ДПС – Ново начало“, получи широка подкрепа, като беше приет с 12 гласа „за“, един „против“ и трима въздържали се. Една от ключовите мерки, заложени в него, е създаването на Национален борд по водите. Очаква се Министерският съвет да сформира този борд в срок от две седмици. Основната му цел ще бъде координирането на усилията на всички заинтересовани институции за преодоляване на кризата през 2025 г., както и превенцията на бъдещи подобни събития.
Проблемът е мащабен, но решенията дават резултат
Председателят на комисията и един от вносителите на приетия проект, **Младен Шишков (ГЕРБ-СДС)**, подчерта, че инвестициите в рехабилитацията на водоснабдителните и канализационни системи вече дават видими резултати. Въпреки това той призна, че общата картина остава тежка, тъй като проблемът е с изключително мащабни размери.
"Общата картина остава непроменена, защото проблемът е изключително мащабен", заяви Шишков.
Той изтъкна, че на местата, където са извършени рехабилитации, загубите на вода са намалели с над 60%, което доказва ефективността на предприетите действия. С обща дължина на мрежата от над 90 хиляди километра, продължаването на политиката за рехабилитация и изграждане на нови съоръжения е от съществено значение за постигането на устойчив ефект.
Отхвърлени предложения и критични оценки
Въпреки приетия проект, заседанието беше белязано и от размяна на остри реплики. Още в началото на дебатите представители на опозицията и управляващите се конфронтираха по въпроса за отговорността за безводието. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) отправиха директни обвинения към правителството, че не е предприело необходимите действия. Теза, с която категорично не се съгласиха от ГЕРБ-СДС и „ДПС – Ново начало“.
Именно предложението на ПП-ДБ беше отхвърлено с 11 гласа „въздържал се“ и 5 „за“. Не беше приет и проектът на решение, предложен от **Красимира Катинчарова от „Величие“**, който получи подкрепата само на трима депутати, а 13 се въздържаха.
На фона на това напрежение, депутатът **Хюсни Адем от „Алианс за права и свободи“** заяви, че "Всяко действие, за да може проблемът на тези 500 хиляди човека с недостига на вода да се реши, ще бъде подкрепено от парламентарната група".
Анализ на ситуацията от представители на властта и експерти
На заседанието присъстваха ключови фигури от изпълнителната власт, сред които министърът на околната среда и водите **Манол Генов**, неговият заместник **Атанас Костадинов**, както и министърът на регионалното развитие и благоустройството **Иван Иванов**.
Министър Генов успокои обществеността, като заяви, че към момента "за критично безводие по отношение на водите за питейно-битово снабдяване не можем да говорим".
Той обаче подчерта, че се прилагат изключително рестриктивни мерки по отношение на ползването на води за напояване.
От своя страна, министър Иванов представи тревожна статистика, според която към **18 август** от нарушено водоснабдяване са засегнати 260 868 души в 16 града и 283 села. Той посочи, че един от основните проблеми са подземните водоизточници, особено в малките населени места. Като конкретен пример министърът посочи, че в Плевен няма изграден повърхностен водоизточник, а градът, подобно на Троян, Ловеч и околните села, се захранва от река.
Вижте още подобни статии
Заседанието беше посетено също от представители на Националното сдружение на общините, както и на различни граждански и браншови организации. Последните също изложиха своите виждания за възможните мерки за справяне с кризата, което придаде на дебата още по-широк и експертен характер.
Коментари (0)
Все още няма коментари.