След дългите години на миграция и несигурност, в края на седмото столетие Аспарух достига до съдбовната точка, в която оцеляването на неговия народ се превръща в изграждане на политическа реалност. Областта Онгъла, разположена вероятно около делтата на Дунав и защитена от блата и реки, не е просто военно убежище. Тя е стратегически плацдарм, от който владетелят се изправя срещу най-мощната сила в региона – Византийската империя.

През 680 година конфликтът става неизбежен. Император Константин IV Погонат, разполагащ със значителни сухопътни и морски сили, се придвижва към делтата, решен да ликвидира присъствието на прабългарите в този стратегически район. Победата на Аспаруховите войски в този сблъсък е повратна точка, която променя баланса на силите на Балканския полуостров. След като Константин IV напуска войската заради болест, имперската армия отстъпва в паника, а прабългарите я преследват и преминават на юг от Дунав.

Годината 681 се превръща в летоброене за държавността. Мирният договор, сключен след военния успех на Аспарух, при който Византия се задължава да плаща ежегоден данък, носи признанието на Византия за съществуването на новата държава. Това не е просто примирие, а юридически акт, който утвърждава българската власт на юг от Дунав. В историографията това събитие се приема за края на скитническия период и началото на изграждането на централизирана власт с административен център Плиска. Новата столица се превръща в символ на трайна уседналост и държавна амбиция.

Основата на тази държава почива върху съюз, който променя етническата карта на региона. Аспарух успява да интегрира прабългарите с местните славянски племена, обитаващи земите в близост до Дунав. Според изворите прабългарите подчиняват Седемте славянски племена и северите и преселват част от тях да пазят границите и създават предпоставките за единна народност. С този съюз Аспарух надхвърля ролята си на племенен вожд и поема отговорността на държавник, който разбира, че стабилността на една държава зависи от обединението на хората, живеещи в нейните предели.

Управлението на Аспарух в периода след 681 година е слабо документирано в изворите. Постигнатият мир с Константинопол е крехък, но Аспарух успява да запази суверенитета на държавата си, превръщайки я в реалност, с която империята е принудена да се съобразява. Сведенията за вътрешното управление на Аспарух след 681 г. са оскъдни. Според някои историци той изгражда отбранителни валове, например вала от Дунав до Черно море.