Учени от NYU откриха "превключвател" в мозъка, който пази старите спомени, докато се формират нови

Учени от "NYU Langone Health" съобщиха, че са открили малка подгрупа неврони в хипокампа, които действат като биологичен "комутатор", позволявайки на мозъка да формира нови спомени, без да презаписва вече съществуващите. Резултатите от изследването са публикувани в списание "Nature" на 13 май 2026 г. и предлагат ново обяснение на една от най-старите загадки в невронауката – как мозъкът успява да бъде едновременно пластичен и стабилен.

Клетъчно ядро, което "мултиплексира" паметта

Изследването показва, че около 25% от невроните в областта "CA1" на хипокампа действат като общи възлови точки. Те приемат бързи потоци информация от съседната област "CA3" и ги предават към ретросплениалната кора – част от мозъка, участваща в пространствена навигация и възпроизвеждане на спомени.

Характерно за тези "неврони-узли" е, че използват различни модели на активация за входящите и изходящите сигнали, като по този начин оформят отделни канали за връзка в рамките на една и съща структура – подобно на електронен комутатор, който насочва няколко разговора по различни линии, без да ги смесва.

Мозъкът не търси нови клетки за всеки спомен

"Вместо да задейства нови неврони за всеки нов опит, мозъкът изменя патерните на активация на стабилно клетъчно ядро, като ефективно организира информацията и защитава вече кодирани спомени", обяснява д-р "Хоакин Гонсалес", постдокторант и един от водещите автори на изследването.

Този подход позволява на една и съща група клетки да обслужва множество спомени, като поддържа баланс между гъвкавостта на паметта и стабилността на вече натрупаната информация.

Активни и по време на сън

Изследователите установяват още, че същите тези възлови неврони в "CA1" остават активни и по време на сън, когато участват в т.нар. "остри вълни с ряб" – кратки изблици на невронна активност, отдавна свързвани с консолидацията на паметта.

Тъй като една и съща група клетки отговаря както за дневната обработка на информация, така и за нощното възпроизвеждане, каналът за предаване на сигнали от хипокампа към кората остава отворен и подпомага укрепването на дългосрочните спомени.

Експеримент с мишки и високоплътни електроди

В експеримента участват шест мишки, обучени да се придвижват по линейна пътека. Докато животните се движат, високоплътни матрици от електроди едновременно регистрират активността на стотици отделни неврони в няколко свързани мозъчни области.

Този подход позволява на учените да проследят в реално време как сигналите се движат между "CA3", "CA1" и ретросплениалната кора и как конкретната подгрупа неврони действа като "разпределителен център" за паметта.

Последици за разбирането на заболяванията на паметта

Д-р "Дьордь Бужаки", един от водещите автори на изследването, предполага, че откритите механизми могат да хвърлят светлина върху ранните стадии на нарушенията на паметта при невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер.

"Откритият от нас 'комутатор на паметта' в хипокампа може да даде ключови насоки за разбиране на ранните механизми на угасване на паметта при подобни заболявания", заявява той, подчертавайки, че дисфункция в тази система би могла да наруши както формирането, така и запазването на спомени.

Връзка с изкуствения интелект и "катастрофичното забравяне"

Авторите отбелязват, че резултатите имат потенциално значение и за развитието на изкуствения интелект. Съществуващите системи често страдат от т.нар. "катастрофично забравяне" – загуба на вече усвоена информация при обучение на нови задачи.

Разбирането как мозъкът запазва старите спомени, докато едновременно формира нови, може да послужи като основа за създаване на по-устойчиви архитектури на ИИ, които да "мултиплексират" знанията по начин, подобен на този биологичен "комутатор на паметта".