Всеки град си има своите тайни, които се предават от ухо на ухо, но никога не се обсъждат на висок глас. Така е и с първите публични домове в Бургас от началото на 20 век. За тази част от историята на тогава много бързо проспериращия град можем да съдим най-вече от градските легенди. Ето какво разказват те:
Още в края на 19 век необходимостта от публични домове в Бургас била вече належаща. Като всеки уважаващ себе си пристанищен град, и в нашия услугите на жриците на любовта били не просто скрито желание, а една много, както бихме казали днес, перспективна ниша. Това разбирали и общинарите, които сметнали, че ще е най-добре да легализират и регламентират дейността на такива заведения. Първата стъпка към реализирането на идеята било да определят такса, която трябвало да плащат съдържателите и работещите там. 200 лева на месец и 10 лева от всяка книжка на жрица на любовта осигурявали спокойствие, полицейски надзор и лекарски контрол.
Най-подходящата част на града за такъв тип дейност се оказал районът около Търговската улица, известна днес като „Фердинандова”. Тя хем била близо до пристанището, откъдето идвала основната клиентела, хем лабиринтът на тесните улички около нея осигурявал необходимото уединение.
Хората, които се занимавали с този бизнес в началото на века, били много предприемчиви и „отворени”. В паметта на града е останало името на бай Алекси и неговият прекрасен файтон. Алекси дошъл от Сливен като младеж с известна сума пари и се заселил в нашия град с твърдото намерение да не остане просто поредния негов жител. И смело се отправил към своето бъдеще. То минавало през женитба с по-зрялата от него съдържателка на първия публичен дом в Бургас. Най-популярната история за този колоритен образ от миналото на града ни е свързана с неговия файтон и княз Фердинанд. При посещението на княза в проспериращ Бургас общинската управа помолила Алекси да предостави разкошното си возило за височайшия гост. Но опитните коне се отправили към скритите улички около „Фердинандова”. За реакцията на Фердинанд градските хроникьори мълчат. Внасянето на едно абсолютно нововъведение в града обаче ще остане най- знаменателното дело на бай Алекси. Първото публично прожектиране на кинематографски филми в света се случва на 28 декември 1895 година. Само 17 години по-късно – през 1912-та благодарение на вече видния бургазлия кинематографът идва и в Бургас. Така е създадено първото кино в града – „Борислав”. В него освен филми, са представяни и част от най-популярните имена по онова време – оперетните актриси Мими Балканска и Тинка Краева, актьорът Кръстьо Сарафов.
Друг известен дом на жриците на любовта от миналото на Бургас се е намирал в къща срещу Гаровия площад. Там слуховете разказват, че всяка стая е криела различно изкушение. В номер едно моряците от далечни страни са откривали черноока гъркиня, рускиня със златни коси е очаквала посетителите във втората стая, а сред другите дами са били червенокоса туркиня и мургава татарка.
Истина или не, това са историите, стигнали до нас, около забулените в тайни публични домове в Бургас от началото на 20 век.
Коментари (10)
Ей, здравейте! Четох статията за публичните домове в Бургас... ама честно казано ме остави малко с отворен устна. Не съм очаквал да има толкова интересни истории, да си го кажа.
Абе, пичове, сериозно ли сега? "Тайните на публичните домове" - все едно Бургас е бил някакъв златен резерват на похот! 😂 Не казвам да не си пазим историята, Васил41 де. Напротив, важно е. Ама хайде бе, тряб ли всяка старина да изваждаме под лупа?
Абе, хора, честно ви казвам - шокирана съм! Чета коментарите и все едно си говорим за някаква сапунена опера, ами то е реална история! Не може да се отрича, миналото ни е такова, каквото е. Истината е горчива понякога, ама трябва да я знаем.
Абе, сериозно ли търсим скандали от преди 100 години? Защо никой не пише за това как да направим България по-доб
абе... странна работа тия стари истории, а? четях за тия публични домове в бургас... все едно се ровим в миналото за да си харесваме гнуса. да, интересно е разбира се, ама нали имаме и настояще? и бъдеще? не е ли по-важно да видим как да оправим нещата тук и сега, отколко