Рождественски пост: Начало, правила и история на църковния пост

На 15 ноември настъпва периодът на Рождественския пост, време на духовна подготовка, предхождащо празника Рождество Христово. Според Типика, богослужебният устав на Българската православна църква (БПЦ), този пост е втори по продължителност, отстъпвайки единствено на Великия пост.

Рождественският пост продължава четиридесет дни. Той обаче не е толкова строг, както Великия и Богородичния пост, а е по-близък до Апостолския (Петровия). В навечерието на поста вярващите отбелязват Рождественски заговезни, момент на взаимно опрощение и последващо консумиране на блажна храна. Това е време за разговори и настройване на духа към предстоящия период, посветен на Христовото Рождество.

Какво може да се консумира по време на Рождественския пост?

През първата седмица на Рождественския пост, както и от 20 до 24 декември, включително, е позволено консумирането единствено на растителна храна с олио. През останалите дни на този пост, с изключение на сряда и петък, се разрешава консумацията на охлюви, миди, октоподи и други морски деликатеси, традиционно считани за постни храни. Традиционно, на 21 ноември, Въведение Богородично, и на 6 декември, Никулден, се разрешава консумацията и на риба.

Подготовка за свето Причастие

Вярващите, които се подготвят за изповед и свето Причастие, е необходимо предварително да обсъдят с изповедника си начина и степента на постене, която следва да спазват. Хората, страдащи от болести или хронични заболявания, трябва непременно да се консултират с изповедника си или с енорийския си свещеник, като не забравят да споделят и мнението на лекуващия лекар.

История на Рождественския пост

Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с отбелязването на Рождество Христово на 25 декември, се случва сравнително късно – през 12-и век. Това е тясно свързано с установяването на точната дата на празника, което от своя страна определя важността на Рождество Христово като втори по значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

Отбелязването на празника Рождество Христово сред християните от западните църкви започва около 350 г. В Източните църкви празникът е въведен от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последва – през 375 г., Александрия – през 432 г. при св. Кирил Александрийски, а Йерусалим – при патриарх Ювеналий.

Датите, на които се чества този празник, също са били различни: в западните църкви – на 25 декември, в Антиохия – на 4 януари, в Александрия – на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви са го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на четвърти и началото на пети век настъпва относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започват да го празнуват на 25 декември.

Определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово, са съществували още от времето, когато празникът е бил честван заедно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски споменава за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква започва да отбелязва Рождество Христово отделно от празника Богоявление, Богоявленският пост е сведен до един ден.

През 1166 г. Константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановява да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.