Шест дребни костни фрагмента от пещерата Абаунц в Навара принадлежат на възрастен мъж неандерталец, живял преди около 46 000 години. Находката е първият доказан неандерталец в Навара и в западните Пиренеи. Датировката се дава в два варианта: „около 46 000“ и „между 44 000 и 49 000 години“.

Находката е представена на 19 октомври 2026 г. в Арраитц-Оркин, долината Улзама, в присъствието на президентката на Навара Мария Чивите. Проектът се води от Андион Артеага и Микел Арлеги и събира над 25 специалисти.

Първите кости излизат от сондаж при входа на пещерата през 2023 г. Три от тях са метакарпални кости, тоест кости на дланта, една е средна фаланга от пръст, всички от дясната ръка. Другите два фрагмента са толкова дребни, че по форма не могат да се определят.

Три метода за шест фрагмента

Определянето става с три метода, които се допълват. Палеопротеомиката чете протеините, запазени в костта. Те оцеляват по-добре от ДНК, затова с тях двата неясни фрагмента са определени като човешки.

Радиовъглеродното датиране мери колко въглерод-14 е останал в костта. Екипът е датирал самите кости, без да се опира на околните пластове. Древната ДНК показва, че костите са на неандерталец, и определя пола: мъжки.

Че мъжът е бил възрастен, личи от самите кости, а не от генома, пишат в пресматериалите. Пълен геном няма. Генетичните анализи продължават във Виенския университет и в Института „Макс Планк“ в Лайпциг, а резултатите за родствените връзки се очакват в следващите месеци.

Първите съобщения говорят за „изключителна“ запазеност на ДНК. Арлеги казва, че древната ДНК заедно с преките датировки е особено ценна за този индивид.

Датировка между 44 000 и 49 000 години

Първото число използва екипът на IPHES-CERCA, а интервала дават правителството на Навара и агенция ЕФЕ. Радиовъглеродът стига до около 50 000 години и при тази проба работи почти на границата си. Томас Хайъм от Оксфордския университет (сега във Виена) предупреди в изследване от 2014 г., че следи от съвременен въглерод правят старите проби по-млади, отколкото са.

Има и друга дата от обекта: според публикация от разкопките през 2025 г. ниво 101 е на над 46 900 години. Пресматериалите не казват дали ръката идва от това ниво. Резултатите за нея още не са публикувани в рецензирано научно списание.

Следи от зъби и сравнение с Ел Сидрон

Част от костите носят следи от зъби на месоядни животни. Затова се предполага, че тялото е оставено в пещерата и после животни са го разнесли, а не че ръката е била погребана цяла. Липсват краищата на ставите на метакарпалните кости, което според анализа на следите се дължи на малък хищник. Арлеги предполага, че това вероятно са лисици.

В същия пласт има каменни сечива и кости на животни с белези от разфасоване, което означава, че хората са ползвали пещерата за храна и работа.

Абаунц стои на естествения проход между Иберийския полуостров и останалата част на Европа. Според Артеага находката запълва празнина в палеоантропологичния запис на западните Пиренеи. Мъжът е живял няколко хиляди години преди изчезването на неандерталците: екипът на Хайъм, който е датирал около 200 проби от 40 обекта, поставя края на мустерската епоха между 41 030 и 39 260 години назад. Абаунц е единственото място в Навара с документирано неандерталско присъствие в пещерни пластове.

За сравнение, в Ел Сидрон в Астурия има над 2500 фрагмента от поне 13 неандерталци на около 49 000 години, като генетиката показва близки роднини. В Абаунц има само една ръка на един човек. Генетичните резултати ще покажат дали е свързан с други неандерталци и дали е имал контакти с Хомо сапиенс.

Още тази есен започва нов сезон на разкопките, а костите ще бъдат изложени в Музея на Навара, след като изследванията приключат.